Изповядвам

– Баща ти беше човек без скрупули. Той унищожи документа за собственост, който беше вътре в цигулката.

– Знаете ли? Нямам ви доверие. Знам, че сте готов на всичко. Бих искал да знам откъде имате този торихос и закачалката „Педрел“ в антрето.

– Всичко е наред, не се тревожи. Имам документ за собственост за всяка моя вещ. Не съм доносник като баща ти. В края на краищата той сам си избра смъртта, която го сполетя.

– Какво? – Мълчание. Господин Беренгер ме гледаше със зле прикрита хитра усмивка. Вероятно за да спечеля време и да помисля малко, Карсън ме накара да кажа добре ли ви разбрах, господин Беренгер?

Синьор Фаленями беше извадил едно дамско салонно пистолетче и нервно се целеше във Феликс Ардевол. Той даже не трепна. Престори се, че сдържа усмивката си, и поклати глава, сякаш беше много недоволен:

– Сам сте. Как ще се отървете от тялото ми?

– За мен ще бъде удоволствие да се сблъскам с този проблем.

– Има и друг, по-сериозен: ако не сляза сам, без чужда помощ, хората, които ме чакат на улицата, знаят какво трябва да правят. – Посочи пистолета строго: – А сега ще я взема за две хиляди. Ама не знаете ли, че сте едно от десетте лица, най-търсени от съюзниците? – каза с тон, с който се мъмри непослушно дете.

Доктор Фойгт видя как Ардевол извади пачка банкноти и ги сложи на масата. Свали пистолета с широко отворени, невярващи очи:

– Тук са хиляда и петстотин!

– Не ме карайте да губя търпение, доктор Фойгт.

Това беше докторатът по покупко-продажби на Феликс Ардевол. След половин час вече беше на улицата с цигулката, с малко ускорен пулс, с бърза крачка и задоволство от добре свършената работа. Никой не го чакаше долу, за да направи каквото трябва, ако не слезе сам, и той се почувства горд от хитростта си. Но беше подценил тефтерчето на Фаленями. И не беше забелязал погледа му, изпълнен с ненавист. Следобед, без да каже на никого, без да се уповава нито на Бога, нито на дявола, нито на господин Беренгер, нито на отец Морлен, Феликс Ардевол направи донесение за някой си доктор Ариберт Фойгт, офицер от Waffen-SS, който се криел в Ufficio della Giustizia e della Pace под маската на безобиден, дебел, плешив портиер с отнесен поглед и подут нос, за чиято дейност като лекар не знаел нищо. Както в случая с доктор Буден, и доктор Фойгт нямаше как да бъде свързан с Аушвиц-Биркенау. Някой вероятно е изгорил съответните документи и погледите на всички разследващи бяха насочени към изчезналия доктор Менгеле и неговото обкръжение, докато усърдни изследователи, работили в други лагери, имаха време да унищожат уличаващите ги доказателства. И като добавим безпорядъка, многобройните списъци с обвиняеми, некомпетентността на старши сержант О’Рурке, който водеше следствието и който, нека все пак отбележим, беше затрупан с работа – всичко това попречи да бъде разкрита истинската самоличност и дейността на доктор Фойгт и той беше осъден на пет години затвор като офицер от Waffen-SS, за когото нямаше данни да е участвал във военни действия или унищожение по безчовечния маниер на повечето части на СС.