Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Ричард остави Калан да ги убеждава, че няма да има ограничения в търговията и че няма защо да се притесняват, че едни ще бъдат привилегировани за сметка на други. Голяма част от хората бяха от Средната земя. Тя им напомни за политическата линия, която бе следвала, докато стоеше начело на Средната земя в качеството си на Майката Изповедник, и ги успокои, че сега, когато са част от Д’Харанската империя, това няма да се промени. Спокойствието и авторитетът, които тя излъчваше, ги изпълваха с увереност, че говори истината.
Някои от официалните гости й припомниха, че в Средната земя повечето от страните бяха имали свои представителства в Ейдиндрил, понякога владетелите на една или друга страна прекарваха доста дълги периоди от време в престолния град, понякога изпращаха емисари или други представители, но при всички положения осигуряваха постоянно присъствие, така че отделните страни да вземат участие в общите събрания или при приемането на закони. Калан ги увери, че Народният дворец сега е официалният трон на властта в Д’Харанската империя, така че ще бъдат направени подобни постъпки техни представители да разполагат със свои места в Двореца и да вземат участие в изковаването на общото бъдеще. Хората не само я изслушаха с облекчение, но и бяха откровено доволни.
Калан беше свикнала да взема решения и се справяше с тази роля с лекота и изящество. Бе израсла предимно сама, тъй като, бидейки Изповедник, от нея цял живот се бяха страхували. Когато Ричард се запозна с нея, той видя с очите си как хората треперят в нейно присъствие. В миналото хората съзираха само нейната ужасяваща мощ, а не същинската жена зад тази мощ, но с течение на времето, докато тя и Ричард се бяха борили за тези народи, започна да се ползва с уважението и възхищението на хората. Те вече не се притесняваха да я гледат в очите.
В най-неподходящия момент, докато Калан отговаряше на въпросите, Натан пристъпи зад Ричард, хвана го за ръката и го дръпна встрани.
— Трябва да говоря с теб.
Както отговаряше на отдавна нерешен въпрос за границите, Калан се сепна. Тъкмо обясняваше, че няма какво да спорят, защото сега всички са част от Д’Харанската империя и на практика няма значение дали на картата има една формална линия или не. Щом гласът й замлъкна, всички погледи се спряха върху високия Пророк. Нямаше човек, който да не го познава. Ричард забеляза, че Натан носи „Бележки за края“, като единият му пръст бе отбелязал конкретна страница.
— Какво има? — попита тихо Ричард, като отстъпи няколко крачки от внезапно притихналата тълпа и взрените в него очи. Явно за всички въпросите, свързани с пророчествата, бяха по-тревожни от тези, свързани с търговията и границите.
Натан се наклони напред и заговори с поверителен тон.
— Нали ми каза, че момчето, което си срещнал днес на пазара, ти е споменало нещо за мрак в Двореца.
Ричард се изопна и огледа лицата около себе си.
— Съжалявам за прекъсването. Бихте ли ме извинили за момент.
Хвана Натан за ръката и го дръпна няколко крачки назад към двойната врата по протежение на стената в дъното на помещението. Зед отиде с тях, Калан също. Кара и Бенджамин, които стояха недалеч, не пропуснаха дадения им от Ричард знак и привлякоха вниманието на гостите, като ги заразпитваха как върви възстановяването на разрушените по време на войната сгради по родните им места.
След като се увери, че наблизо няма любопитни уши, Ричард се обърна към Натан.
— Малкият каза, че в Двореца цари мрак. И че тъмнината търси тъмнина.
Без да продума, Натан отвори книгата и я подаде на Ричард.
Ричард тутакси забеляза изречението: „Тъмнината търси тъмнина.“
— Това бяха точните думи на момчето — пророни Калан с неприкрита тревога в гласа.
Ричард се изкуши да предложи версията, че е съвпадение, но знаеше, че няма смисъл.
— Нещо друго, свързано с това пророчество фрагмент… някъде другаде в книгата?
— Не знам — очевидно объркан призна Натан. — Не знам дали дадена част от книгата е свързана с друга. Доколкото ми е известно, не е изключено всичко да е свързано с това пророчество за тъмнината, но може и да няма никаква връзка. Не знам дори дали другото, онова за тавана, дето щял да се срути, е свързано с изречението за тъмнината, дето търси тъмнина.