Целувката на змията [bg]

— Какво му пука? Богати сме. Считай това за подарък за добре дошъл, Фреди — беше казала тя, отмятайки тъмната си коса. — Мама ще му купи нови неща, когато се нанесе в апартамента в кампуса. Всичко е от миналата година, почти старинно. — Той й благодари, а тя му отвърна със сладка усмивка. Все още му беше признателна за оргазма.

Джиджи замина за Ню Йорк и колежанките, които празнуваха в мотела, изчезнаха. Нещата замряха. Мотелът се напълни с пътуващи търговци, двойки с незаконни любовни афери, които за Фреди бяха безвкусни и тъжни. Зарови се в кутиите от Джиджи и намери конзолата и лаптопа. Видео игрите бяха забавни и го разсейваха, но лаптопът разкри пред него цял нов свят, много по-голям и от Деветте свята във вселената. Беше пропуснал много, докато беше в необятното, и си наваксваше по любимите си теми: плавателни лодки и океани. Откри и дълбоката си любов към спортните коли.

Те, разбира се, не можеха да се сравняват със сайтовете за запознанства, от които можеше да си избереш момиче, като от каталог. Фреди си беше направил профил и се беше снимал сам с камерата на лаптопа. Снимките му нямаха нищо общо с масово разпространените по тези сайтове снимки: голи до кръста пред огледалото в банята и с лице, закрито от отражението на светкавицата.

Не, Фреди използваше магията си, за да пресъздаде привлекателни снимки: Фреди на коктейл, облечен в смокинг; Фреди с каубойска шапка върху бик (беше трансформирал Бъстър); сериозен Фреди в сив костюм и разхлабена сива вратовръзка на точки, но най-доброто попадение беше ежедневната му визия: Фреди с обикновена тениска, дънки и черни кецове на плажа (и под тази пишеше „Това е истинското ми Аз“).

Момичетата прииждаха на тълпи и Фреди не знаеше какво да прави с тях, затова правеше тройки, четворки, петорки. Задоволяваше всеки каприз, ухажваше всяко момиче и ги караше да се чувстват специални. Недоволна клиентка нямаше.

Последната му мания беше Хили Лиман, с която си чатеха от известно време. Пускаха си постоянно съобщения чак до сутринта и напрежението растеше. През последните дни писането особено зачести, с което издаваше нетърпението им и Фреди се принуди да отложи купонясването с другите момичета. След запознанството си с Хили не се интересуваше от никоя друга.

Беше се случило нещо прекрасно: Фреди се беше влюбил. Друго обяснение нямаше. Хили беше различна. Накара го да чака. Другите момичета се оказваха пред вратата му само след едно съобщение, а тя му каза името си едва след няколко седмици разменяне на писма. Беше резервирана и предпазлива и той не мислеше, че това е в нейна полза. Най-странното беше, че тя дори нямаше снимка в профила си, а само сянка на силует. Не знаеше как изглежда, но чувстваше, че е великолепна. Усещаше го. Не можеше да го обясни, но беше привлечен от нея още от самото начало.

— След две седмици, след изпита ти? — написа той.

— Да, няма да мога по-рано. Но не спирам да мисля за теб. Само да можех да те докосна, дори и малка прегръдка…

— Малка прегръдка?