Целувката на змията [bg]

Това вече привлякло вниманието на Джоана. Тя не искала и други хора да бъдат наранени от непокорните духове и удовлетворила желанието им да се върнат в света на живите. Филип все още бил на смъртно легло, а Вирджиния тъкмо била намерена до кладенеца, когато „чудото“ се случило. След като се възстановили, те се намерили и се оженили.

Семейството на Филип го лишило от наследството, заради решението му да се ожени за момиче от простолюдието, но двамата живели щастливо в провинцията за известно време. С идването на сметките започнали и скандалите. Филип залитнал по хазарта и загубите му растели. Обвинявал Вирджиния за нещастието си, а тя на свой ред го виняла, че не успява да осигури храната им. Вирджиния била бременна и в последните месеци от бременността се разболяла. Отчаян и без пукната пара, Филип помолил семейството си за пари, лекарства и храна. Когато се върнал при нея, тя и детето вече били мъртви. Той се застрелял и това бил краят на тази трагична история.

Джоана си спомни колко красиви бяха двамата влюбени, колко щастливи, когато ги беше посетила в малката им колибка в Дорчестър и въздъхна.

Винаги имаше уловка. Филип и Вирджиния бяха опитали да измамят смъртта, а наскоро Джоана беше опитала да върне Лайънъл Хорнинг. Лайънъл беше само в кома; не беше преминал през седмия кръг, където душата му щеше да принадлежи на Хелда. Но въпреки това той се „зомбира“, както казваха момичетата й. Накрая винаги Хелда печелеше душите им.

Помисли си за своята упорита и горда сестра и разтърси глава. Поне сега знаеше какво се случва. Дух, или духове се опитваха да се свържат с нея. Повече не можеше да пренебрегва знаците.

Джоана затвори очи и се отдаде на аромата на цветя и слънчевите лъчи, преди да пристъпи към преддверието и да влезе в света на мрака. Беше тъмно, над нея имаше малки, приглушени светлинки, които осветяваха пясъчната пътека, колкото да може да я забележи.

Чу бухал и му отвърна. Въздухът беше изпълнен с миризмата на гнило, на нещо тежко, миризма на смърт. Джоана спря да се движи по пътеката и се насочи към звука от бухала. Дух, който иска контакт, ще е на първото най-близкото ниво. Нямаше нужда да продължава нататък.

— Има ли някой? — прошепна тя и чу ехото си. Беше много тиха, защото не искаше да попадне на Хелда. Сестра й можеше да бъде отмъстителна.

Чу изпляскване на криле и бухалът отлетя от един клон. Искаше й се вълшебната й пръчица да беше с нея, за да вижда по-добре, но протегна ръце напред, за да усети какво се крие в тъмнината. Напипа дънер на дърво; мъртва и суха кора, на допир като хартия. Повдигна я с нокът и от нея започна да тече лъскава, тъмна течност.

— Някой? — попита тя отново и отново до нея се върна само гласът й „Някой? Някой?“

Не усещаше присъствие на търсеща я душа, намери отново пътечката, върна се обратно по нея, отвори очи и се зарадва, че отново стои в красивата си градина.