Рубинения кръг [bg]

— Ние вероятно сме единствените посетители днес — отбелязах. — Това ни прави запомнящи се, както и невероятният факт, че някой сред нас наистина е гледал „Динобот се развихря“ и дори му е фен.

— Хей — упрекна ме Еди, — недей да съдиш, преди да си го гледала.

Подкарахме към центъра на Питсбърг и се регистрирахме в един хотел, тъй като вероятно щяхме да останем да пренощуваме. Наблизо имаше доста ресторанти и ние открихме едно приятно място, където вечеряхме, преструвайки се, че водим нормален живот. Но Еди остана притеснен и неспокоен. Предложи ми да се разходим след вечерята и за миг се изкуших да приема поканата. Историческата част на града изглеждаше интересна и сякаш подмамваше да бъде разгледана, а навън беше прекрасна лятна вечер, топла и прохладна. Но тогава си представих как алхимиците ме залавят и отново ме заключват, принуждават ме да рецитирам лозунгите им и ме подлагат на жестоки изтезания. Гърдите ми се стегнаха и аз поклатих глава.

— По-добре да изчакам в хотела, преди да се върнем в музея.

— Те не знаят, че си тук — тихо изрече Еди, като ме изгледа внимателно. Пък и аз за нищо на света няма да позволя на някой от тях да се доближи до теб.

Поклатих глава в знак на отрицание.

— По-добре да не рискуваме.

Когато навън се стъмни, ние се върнахме в Музея на роботехниката и паркирахме на няколко преки от там, като изминахме пеша останалото разстояние. Металните решетки пред всички врати и прозорци бяха спуснати и заключени. Имаше и знак, предупреждаващ, че е включена алармената сигнализация.

— Няма признаци, че алармата ще се включи, ако се проникне през някой от прозорците — изрече Еди след внимателния си оглед. — Всъщност един от тях дори е оставен отворен зад металната решетка, вероятно за да се проветрява вътре. — Макар че вече беше нощ, лятната жега и влагата още се усещаха.

— Вътре няма камери, а също и отвън, поне доколкото успях да забележа — добави госпожа Теруилиджър.

— Предполагам, че са изхарчили целия си бюджет за динобота — уточних аз, — макар че не забелязах да привлича посетители.

Мимолетното лекомислено настроение на Еди бе отминало и той не реагира на шегата ми. Вместо това огледа щателно металната решетка пред открехнатия прозорец със строго и сериозно изражение.

— Ако я дръпна много силно, може би ще успея да изкъртя онзи катинар.

— Не е нужно да използваме силата ти — намеси се госпожа Теруилиджър. — Сигурна съм, че имам заклинание, което да го отключи.

— Дори и вашата магия не е необходима — отсякох аз и пристъпих с крачка напред. Изрових от обемистата си чанта малко шишенце. Не бях пропиляла напразно цялото време, докато седях заключена в апартамента ни в кралския двор. Благодарение на нашия приятел със съмнителен морал Ейб се бях сдобила с някои от най-разпространените химикали от арсенала на алхимиците. Прекарах голяма част от доброволното си затворничество в двора в създаването на запас от полезни химически съединения, включително и тази смес, която с лекота разтваряше различни метали.