Рубинения кръг [bg]

— Тя, хм, в момента спи — излъгах аз.

— Спи? Че сега е средата на деня.

— На нашия ден — поправих я. — Сидни все още е по човешкото разписание.

Съвсем разбираемо, Роуз изглеждаше озадачена.

— Наистина ли? Последния път, когато бях тук, ми се стори, че тя много добре се е адаптирала към нашето разписание.

— Липсва й слънцето — обясних.

— Тя всъщност излиза ли оттук?

— Ами не… но е въпрос на принцип. Така е при хората. — Съдейки по все по-озадаченото изражение на Роуз, разбрах, че не се справям особено добре с прикритието, затова реших да огранича щетите. — Виж, защо не покажеш на мен каквото искаше, а аз ще оставя бележка на Сидни, става ли? — Предположих, че е по-добър вариант, отколкото Роуз да предложи да изчакаме Сидни да се събуди.

— Разбира се — съгласи се Роуз. — А със Сидни можем да се поразходим някой друг път.

— След теб — казах галантно и посочих към коридора.

— Няма ли да оставиш бележка? — попита Роуз многозначително, когато вече бяхме в коридора.

— Ъ, вярно. Изчакай ме за миг. — Върнах се в дневната и оставих Роуз отвън. След като постоях половин минута, отворих отново вратата и се присъединих към нея. — Всичко е наред.

Роуз ме поведе към онази част от кралския двор, която бе запазена за пазителите. Намираше се близо до тяхната щабквартира и някои от жилищата им. А което беше по-важно, тук те тренираха и точно към една от тренировъчните им площадки ме поведе Роуз. Ала когато пристигнахме, не заварихме там отряд от дампири, а група от морои воини.

— Удивен съм! — възкликнах аз. И го казах като комплимент.

Много отдавна, в онези времена, когато хората и мороите са се женели помежду си, мороите също са се грижили за своята защита. Използвали са магията на елементите като оръжие и са се сражавали със стригоите. С течение на времето дампирите са поели защитата на мороите и използването на магия за нещо друго, освен за салонни фокуси, се бе превърнало в табу за мороите. Сред многото промени, предложени напоследък в политиката на мороите, често се обсъждаше въпросът за самоотбраната с помощта на магия. И сега виждах това осъществено на практика.

Имаше около двайсетина морои, разделени на четири групи, като членовете на всяка бяха облечени в различни цветове. Правеха упражнения, които сякаш бяха взети от школата по самозащита на Малахи Улф: отбранителни маньоври и хватки от ръкопашен бой. Двама пазители ги съветваха и аз тутакси разпознах единия, макар че беше с гръб към мен, благодарение на ръста му и дългото кожено кафяво палто. Дмитрий Великов се приближи и ми подаде ръка.

— Ейдриън — приветства ме топло той. — Все още нямаме екип от специалисти по духа. Искаш ли да оглавиш такава група? И да намериш други доброволци?