Рубинения кръг [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Кръвни връзки #6
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-121-5
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Рубинения кръг [bg]». Краткое содержание книги:
— Как се опитваш да стигнеш до нея? По телефона?
— В съня, създаден от магията на духа — отвърна Нина — И успях. Няколко пъти. Но после тя ме блокира. Обърна съня против мен. Аз се опитвам да пробия тази блокада, но не мога.
Съдейки по изражението на Нийл, разбрах, че той се надяваше думите й да имат някакъв смисъл за мен, но аз бях по-объркан от всякога. Някой човек с особено силна воля би могъл да затрудни владеещия магията на духа да установи с него връзка в съня, но останалите й думи бяха непонятни.
— Олив не владее магията на духа — напомних й аз. — Тя не може да направи нищо в съня без твое разрешение. Целият контрол е в твои ръце.
— Тя може, тя може, тя може. — Нина започна да къса страниците от списанието с още по-голямо настървение. — Всеки път, когато се опитвам да говоря с нея, тя ми подхвърля някакво препятствие! Неща, за които дори и не съм и помисляла. Нейните кошмари, моите кошмари. Нечии други кошмари. Аз се боря с тях. Боря се. Наистина се боря. Но това изисква прекалено много от магията на духа. — Тя спря рязко да къса страниците и се взря унило в пространството. — Това е изтощително. И тъкмо когато преодолея и последното препятствие, тя ми се изплъзва. Заповядва си да се събуди и аз не мога да говоря с нея. Не мога да я попитам защо ме изостави. Вие знаете ли? — Погледът на Нина се стрелна от мен към Нийл. — Вие знаете ли защо тя си тръгна?
— Не — отвърнах нежно. — Зная само, че се нуждаеш от истинска почивка. — Понечих да сложа ръка върху рамото й, но тя тутакси се отдръпна, а очите гневно блеснаха.
— Не ме измъчвай — пророни тя тихо. — Не идвай тук и не се дръж така, сякаш си ми приятел.
— Аз съм ти приятел, Нина. Без значение какво се е случило — или не се е случило — помежду ни, аз съм твой приятел. Искам да ти помогна.
Гневът й мигом бе изместен от отчаяние.
— Никой не може да ми помогне. Никой не може… Почакай. — Тя неочаквано сграбчи ръката ми и пръстите й се впиха в кожата ми с изненадваща… и смущаваща сила. — Може би ти можеш да ми помогнеш. Ти си най-добрият в създаването на магически сънища. Ела с мен следващия път, когато посетя Олив. Тогава ще видиш — ще видиш как тя контролира съня! Ако обединим силите си, може би ще бъдем достатъчно могъщи, за да я спрем! Тогава ще можем да говорим с нея!
Поклатих глава.
— Нина, няма начин тя да може…
Ноктите й се забиха още по-дълбоко в ръката ми.
— Тя може, Ейдриън! Присъедини се към мен в съня и ще се убедиш.
Помислих внимателно, преди да отговоря. Нина беше права, че аз съм най-добрият създател на сънища чрез магията на духа (поне от тези, които познавах). И никога досега не бях виждал дори най-малкия признак, че някой, който не владее магията на духа, може да контролира съня. Нина беше твърдо уверена, че случаят е точно такъв и именно това й пречи да установи контакт с Олив. Не посмях да го кажа, но се чудех дали Нина в последно време не е използвала твърде много от магията на духа и поради това контролът й се изплъзваше. Това би обяснило защо се затрудняваше да установи връзка в съня и в обърканото си състояние бе решила, че Олив й пречи.
Да, но за какво е използвала толкова много от духа? — попита леля Татяна.
Добър въпрос. Като гледах разстроеното състояние на Нина, самият аз се озадачих. Дори всеки ден да се бе опитвала да осъществи магическа връзка с Олив в съня, това само по себе си не би могло да доведе Нина до подобно състояние. За какво друго използваше магията? Или влошаването на психическото й състояние бе ускорено от нещо друго, освен от магията? Дали беше кулминация от това и личен стрес — като например изчезването на Олив и моя отказ да бъдем нещо повече от приятели?
— Ейдриън — обади се Нийл нерешително. — Няма ли начин да й помогнеш?
Тъй като не можеше да чете мислите ми, той бе решил, че колебанието ми е свързано с намерението ми да й откажа помощта си. Истината беше, че просто не знаех как да й помогна. И честно казано, Нина се нуждаеше много повече от помощ в реалния живот, отколкото за магическите сънища.
— Добре — казах накрая. — Ще ти помогна да се срещнеш с Олив в съня, но при условие че първо се наспиш.
Нина мигом заклати глава.
— Не мога. Прекалено съм възбудена. Трябва да продължа да я търся. Трябва да…
— Първо ще се наспиш — наредих. — Ще повикам Соня тук и тя ще ти донесе приспивателно. Ще го изпиеш. И ще заспиш.