Рубинения кръг [bg]

— Сидни?

Гласът на госпожа Теруилиджър ме изтръгна от размишленията и аз се върнах в главната зала. Двамата с Еди стояха пред огромна стъклена витрина, в която бе изложено нещо като метален динозавър, поне два пъти по-висок от мен. Разпознах го — беше същият като на листовката, върху която бе написано името ми. Госпожа Теруилиджър опря ръка на стъклото.

— Можеш ли да почувстваш това? — попита ме тя. Сложих ръка до нейната и зачаках. След няколко секунди долових нещо като вибриране на енергия. Еди последва примера ни, но тутакси поклати глава.

— Аз не усещам нищо — отсече разочаровано.

— Витрината е омагьосана — обясни госпожа Теруилиджър и отстъпи назад.

— Можете ли да кажете нещо по-конкретно? — попитах аз. Тя беше много по-чувствителна от мен към подобни неща. Това умение се придобиваше с дългогодишна практика и опит.

— Не. Трябва да отворя витрината.

Отстрани върху стъклото имаше малка метална заключалка, която всяка от нас навярно би могла да отвори с помощта на заклинание. Доколкото можех да видя, нямаше никаква друга защита или електронна аларма, както между другото и на останалите витрини с експонати, което не ме изненада. Нещо ми подсказваше, че това място не разполагаше с бюджет за високи технологии — каква ирония, нали? Вътре дори нямаше климатик и беше доста горещо и задушно, тъй като единствената вентилация идваше от отворените прозорци.

— Ах — заговори служителят от гишето, крачейки към нас. Навярно се бе отегчил на поста си. — Виждам, че се любувате на нашия динобот.

Погледнах към металните зъби и червените очи на въпросното творение.

— Наистина е нещо необикновено — признах честно.

— Фенове ли сте на филма? — попита мъжът.

— Какъв филм? — учудих се аз.

— „Динобот се развихря“ — осведоми ме служителят.

— Да — почти неохотно потвърди Еди. Двете с госпожа Теруилиджър се извърнахме удивено към него. Той се изчерви, смутен от критичните ни погледи. — Какво? Ами… филмът е доста як. Гледах го заедно с Мика и Трей.

Служителят ентусиазирано кимна.

— Разказва се за един учен, чиято жена умира от неизлечима болест. Малко преди смъртта й той конструира този динобот и успява да пренесе душата й в него. Само че неочаквано нещата се объркват, съпругата му робот изпада в необуздана ярост и започва да избива всичко наоколо.