Рубинения кръг [bg]

— Не е заключено — отбелязах аз и открехнах по-малката врата.

— Почакай, Сидни… — понечи да ме спре госпожа Теруилиджър, но закъсня. Вече я бях отворила. Застинах на място, очаквайки да избухне взрив или нещо подобно. Изтекоха няколко напрегнати секунди, но нищо не се случи. Въздъхнах облекчено.

— Извинете, не съобразих.

Тя ми кимна, все още напрегната.

— Още усещам, че тук е скрита някаква магия.

— Може би обектът е вътре — предположих. Не можех да различа какво се намира във вътрешното отделение и проврях колебливо ръка в тъмното пространство, почти очаквайки да ме ужили спотайващ се там скорпион. Вместо това обаче пръстите ми напипаха голям плик, който внимателно измъкнах навън. Върху кафявата хартия беше изписано моето име.

— Същият почерк — веднага забеляза Еди.

— Да — съгласих се и кимнах. — Жалко, че не можем да разберем на кого… Чухте ли това?

Съдейки по изражението на Еди, можех да се закълна, че той ме беше изпреварил благодарение на по-острия си слух. Госпожа Теруилиджър го чу малко по-късно.

— Като че ли нещо жужи… — Тя вдигна поглед към металното лице на Динобот. — И то някъде вътре в него.

Жуженето се усилваше все повече и Еди избърза напред, за да застане между нас и витрината.

— Назад! — изкрещя той в същата секунда, в която устата на Динобот се разтвори и от нея излетяха няколко десетки светещи обекти. Връхлетяха ни с такава неподозирана сила, че аз политнах назад и паднах тромаво настрани. Вдигнах ръце, за да отпъдя пламтящия рояк, но няколко от създанията ме докоснаха по лицето, докато прелитаха устремно край мен. Изкрещях от допира, лицето ми пареше, сякаш бе прорязано с милион ръбове на хартиени листове.

— Какво е това? — успях да възкликна.

— Фотиани — извика в отговор госпожа Теруилиджър. Тя също се бе стоварила на пода, закривайки лицето си от следващия набег на светещото ято.

— Фоти… какво? — попита Еди.

— Идват от царството на Хопър, но са много по-враждебни. — Госпожа Теруилиджър предпазливо свали ръце от лицето си, за да огледа нападателите. — Нещо като светулки мутанти.

Еди, както винаги готов да импровизира, грабна табелата с приветствието за добре дошли, затъкната в ръцете на робота до вратата. Размаха я като бухалка за бейзбол срещу връхлитащите го фотиани. Те като че ли предугадиха действията му и като по обща команда ятото се раздели на две, така че бухалката на Еди удари почти във въздуха. Само две от „светулките“ се забавиха и след удара му се разпаднаха на искри. Това донякъде ни окуражи, но оставаха още твърде много. Ситуацията се усложни, когато роякът се раздели на три и нападна едновременно и трима ни.