Рубинения кръг [bg]

Изпълзях колкото се може по-бързо изпод масата, опитвайки се да се отдалеча от рояка. Зад гърба си чух госпожа Теруилиджър да изрича още веднъж заклинанието. С надеждата, че съм запомнила думите, се постарах да повторя постижението й, използвайки същите движения и жестове, както при магията за призоваването на огнената топка. Силата се надигна в мен и при моята заповед ледените кристали се изстреляха напред. Но прицелът ми не беше толкова добър, колкото на моята наставница. При все че по структура заклинанието приличаше на онова за призоваването на огнената топка, усещането бе различно и изискваше повече практика. Първият път успях да улуча само няколко от фотианите, но при втория и третия опит имах по-голям успех. Когато спирах, за да повторя заклинанието, те, без да губят време, ме нападаха, причинявайки ми раздразнение и болка. Отново и отново повтарях заклинанието и постепенно бройката им намаля.

Изгубих представа за времето, но в един миг видях втори поток от ледени кристали да се присъединява към моя, когато го насочих срещу намаляващия рояк от фотиани. С крайчеца на окото си зърнах госпожа Теруилиджър да размахва ръце. В следващия момент Еди пристъпи напред, като продължаваше да удря наляво и надясно с табелата. Двамата вече бяха успели да победят ятата фотиани, които ги преследваха. Беше останало само моето и след няколко минути приятелите ми помогнаха да се справя с последните светулки мутанти.

Без жуженето в залата внезапно се възцари зловеща тишина. Тримата стояхме неподвижно, задъхани, докато се оглеждахме в полумрака за признаци на някаква друга опасност. Лицата на Еди и госпожа Теруилиджър бяха в прорези и драскотини, където фотианите ги бяха докоснали, а съдейки по паренето по кожата ми, предположих, че и аз не изглеждам по-добре. Но бяхме живи и изглежда, засега заплахата бе неутрализирана.

— Къде е пликът? — погледна накрая Еди.

Забързах към мястото, където го бях изтървала, до Динобот, който от своята висота бе наблюдавал равнодушно нашата битка. Ледените кристали се бяха стопили в малки локвички по пода и ъгълът на плика се беше намокрил. Слава Богу, нямаше други повреди. Занесох го при приятелите ми и преди да го отворя, се извърнах към госпожа Теруилиджър.

— Усещате ли нещо? — попитах.

— Ако има магия, то тя е много умело прикрита. — Госпожа Теруилиджър вдигна ръка и върху дланта й се появиха малки огнени искрици. — За всеки случай съм готова.

Пликът бе тежък и обемист, затова не се изненадах особено, когато открих вътре една тухла, макар да нямах никаква представа какво бе предназначението й. Навярно беше от пясъчник. Погледнах към спътниците ми, но те изглеждаха не по-малко озадачени от мен. Бръкнах отново в плика и извадих карта на Озарк в щата Мисури.