Рубинения кръг [bg]

— Не биваше да я пускам да замине сама — заявих на следващия ден на майка ми.

Тя вдигна глава от ръкоделието си. Това беше хоби, на което се бе отдала, за да минава времето, и заниманието й изоставаше съвсем малко в класацията на удивителните събития, с които напоследък бе изпълнен животът ни.

— Твърде много се тревожиш, скъпи. Ако има едно нещо, което със сигурност мога да заявя за своята снаха от човешката раса, това е, че тя е изумително способна и находчива.

Аз се спрях насред поредната обиколка на стаята.

— Наистина ли го мислиш?

Майка ми изкриви устни в иронична усмивка.

— Изненадан си, че казвам нещо хубаво за нея?

— Малко, да — признах си. Моята майка никога открито не се бе противопоставяла на отношенията ми със Сидни. Всъщност не бе имала подобна възможност. Аз просто се появих в кралския двор с младата ми съпруга и никой не беше способен да раздели онези, които щатът Невада е венчал. Не може да се каже, че майка ми прие Сидни с отворени обятия, но в същото време тя остана до нас, когато останалите — включително собственият ми баща — ни обърнаха гръб. Винаги съм предполагал, че майка ми не одобрява брака ни, а просто се опитва да извлече най-доброто от една лоша ситуация.

— Бих излъгала, ако заявя, че някога, дори в един миг от живота си, съм искала да се ожениш за момиче от човешката раса — рече тя след кратък размисъл. — Обаче зная, че житейският ти път не е никак лек. Никога не е бил. И никога няма да бъде. Осъзнах го още когато беше дете. Също така знаех, че каквато и спътница да избереш, тя трябва да бъде специална, способна да се изправи заедно с теб пред всички предизвикателства, които ще й поднесе животът с теб. Това момиче? Сидни? Тя е точно такава. Разбрах го през последния месец. И предпочитам да имаш достойна съпруга човек, отколкото жена морой, която не може да ти помогне да се справиш с товара, тегнещ на плещите ти.

Челюстта ми едва не удари пода.

— Мамо, мисля, че това е най-сантименталното нещо, което някога съм чувал от теб.

— Шшт — скастри ме тя. — И престани да се тревожиш. Тя е компетентна и талантлива. Освен това не е сама. С нея е пазител и онази странна жена от нейната раса.

Успях да изстискам една вяла усмивка, но нямах сили да кажа на майка ми, че Сидни, колкото и способна и талантлива да беше, не бе успяла да се изплъзне на алхимиците. Всъщност когато са я заловили, Еди е бил с нея. Той е бил смъртоносен и свиреп, както обикновено… ала това не е било достатъчно.

Почукването на вратата ме избави от по-нататъшни размишления, но затова пък създаде нови проблеми. Бях обещал на Нина, че по-късно ще търсим Олив, но дотогава имаше още няколко часа. Соня ме увери, че успокоителното, което е дала на Нина, за да заспи, ще действа известно време, но нямаше да се учудя, ако ефектът му е отминал и сега заваря Нина на прага си, с онзи безумен поглед, настоявайки веднага да създадем магически сън.