Конан Непобедимия [bg]

— Прегледах досието ти тази сутрин — каза бавно Ахаресус. — Твоето завръщане в града в този критичен момент е истински късмет, изпратен ни от Митра. Живеем в опасни времена, капитане.

— Главите им! — излая рязко кралят. Главата му се люшна в безпомощна дъга от капитана към съветника. Харанидес с изумление отбеляза, че бе забравил за присъствието на краля. — Искам главите им набити на кол, Ахаресус. Да откраднат моите… даровете, които ми изпрати Илдиз. Да ми откраднат танцьорките. — Тиридатес отправи сълзлива усмивка към робинята си, след това отново отместя погледа си към Харанидес. — Доведи ми ги тук, чуваш ли? Момичетата, медальоните и ковчежето. И главите. Главите! — Кралят се оригна и отново се отпусна. Приличаше на безформена купчина. — Още вино — измърмори той. Русокосият юноша полетя към вратата и след малко се върна с кристален съд и подмилкваща се усмивка.

Капитанът се изпоти още по-силно. Не бе никаква тайна, че Тиридатес е пияница, ала фактът, че е свидетел на този негов порок, нямаше да му донесе нищо добро.

— Обидата на кралската чест, капитане, е, разбира се, от първостепенно значение — отбеляза Ахаресус и хвърли предпазлив поглед към краля, който бе заровил лицето си в златната чаша с вино. — Ала погледнато в по-широк аспект, непременно трябва да се вземе предвид, че някой е проникнал в кралския дворец и върховният кралски съветник е бил убит.

— Твоя светлост мисли, че убийството с причина за всичко, а кражбата е само за отклоняване на вниманието?

Съветникът му хвърли изпитателен поглед.

— Имаш ум, капитане. Би могъл да имаш и бъдеще. Да, иначе просто няма никакъв смисъл. Някоя сила от чужбина е желаела смъртта на съветника поради някаква своя скрита цел. Може би това е самият Илдиз. Той мечтае да създаде империя, а съветникът Малдерес често осуетяваше неговите планове. — Ахаресус замислено докосна златния печат върху гърдите си. — Във всеки случай твърде съмнително е Илдиз, или който и да било друг организатор на нападението, да изпрати собствените си хора в самия палат. Един от мъжете, които разпитвахме, изкрещя името на Червената каня, преди да издъхне.

— Тя е само обикновен бандит, твоя светлост съветнико.

— Но един от мъжете спомена нейното име преди смъртта си. Тя е бандит, който ще дръзне да извърши всичко за злато. Пък и нямаме друга следа, по която да тръгнем. Докато някой от разпитваните не развърже езика си. — Мразовитият му тон обещаваше, че разпитите ще продължат, докато се развържат много езици. Харанидес потрепери. — Ти, капитане, ще вземеш две кавалерийски роти и ще издириш тази жена — Червената каня. Преследвай я навсякъде, измъкни я от дупката й и я докарай тук, окована във вериги. Скоро ще разберем дали тя наистина има нещо общо с цялата работа в двореца.

Харанидес пое дълбоко въздух.

— Твоя светлост съветнико, трябва да имам някаква представа къде да я търся. Тази жена плячкосва из цялата страна.