![Парижка вендета [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/2/parizhka-vendeta-bg-download.jpg)
Парижка вендета [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692268
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
Малоун пое по затревената алея с оголени дървета от двете страни. Сградата беше образец на типичен датски барок — три етажа от облицован с тухли варовик, над които се издигаше меден покрив. Едното крило гледаше към сушата, а другото към морето. Всички прозорци бяха тъмни — нещо нормално за късния нощен час.
Но входната врата беше открехната. Което беше необичайно.
Малоун паркира, слезе от колата и тръгна към входа с пистолет в ръка. Колинс го последва. Топлият въздух в къщата бе натежал от аромата на пури и на варени домати. Миризма, която Малоун познаваше добре от предишните чести посещения през последните две години.
— Хенрик? — подвикна Колинс.
Малоун рязко се обърна.
— Да не си полудял?
— Те трябва да знаят, че сме тук.
— Кои те?
— Онези, които са оставили вратата отворена.
— Именно. Затова си затваряй устата!
Малоун прекоси гладките плочи на антрето и стъпи на излъскания паркет в коридора, който извиваше покрай билярдната и оранжерията и свършваше пред кабинета на приземния етаж, частично осветен от бледите лъчи на зимната луна, които проникваха през прозорците. Трябваше да провери нещо. Тръгна към резбования шкаф за оръжие в дъното, изработен от същото кленово дърво като останалите мебели в салона. Добре знаеше, че в него са подредени поне една дузина ловни пушки, няколко пистолета, арбалет и три бойни карабини. Остъклените вратички на шкафа бяха отворени.
От него липсваха една бойна карабина и две ловни пушки. Докосна един от револверите: „Уелби“ с 20-сантиметрова цев, едно от любимите оръжия на Торвалдсен. Последните екземпляри от него бяха произведени през 1945 г. В ноздрите го удари острата миризма на оръжейна смазка. Провери барабана. Оказа се напълно зареден с шест патрона. Торвалдсен не обичаше да излага незаредени оръжия.
Подаде го на Колинс и едва чуто прошепна:
— Надявам се, че умееш да боравиш с това.
Колинс кимна. Напуснаха помещението през най-близката врата. Малоун пое по един коридор и не след дълго стигнаха до нещо като пресечка. От двете му страни се виждаха солидни врати, на голямо разстояние една от друга. Което означаваше, че помещенията зад тях са доста просторни. В дъното се виждаше врата с фронтон, през която се влизаше в спалнята на собственика. Торвалдсен мразеше стълбите и отдавна се беше преместил да спи на партерния етаж.
Малоун пристъпи към вратата и внимателно завъртя топката на бравата. Резбованата врата безшумно се отвори.
Той надникна в помещението. Различи очертанията на тежките мебели. Подът беше покрит с дебел килим, чийто външен край се намираше най-малко на пет крачки от вратата. Малоун напрегна взор по посока на леглото. Издутината между завивките може би означаваше спящо тяло. Но нещо не беше наред. Вниманието му привлече движение вдясно. На прага се появи неясна фигура.
Светлина заля стаята. Той вдигна ръка да предпази очите си и успя да зърне Торвалдсен с пушка в ръка. Дулото беше насочено в гърдите му.
Миг по-късно от гардероба се появи Джеспър с пистолет в ръка.
Едва сега Малоун забеляза телата. Двама души лежаха на пода зад широкото легло.
— Взеха ме за глупак! — съобщи Торвалдсен.
Малоун не беше особено възхитен от капана. На мишката никога не й е забавно.
— Има ли причини да съм тук? — попита той.
— Беше изчезнал някъде — отвърна Торвалдсен и свали оръжието.
— Лични проблеми.
— Говорих със Стефани и тя ми разказа всичко. Съжалявам, Котън, сигурно е било ужасно.
Малоун оцени загрижеността на приятеля си.
— Всичко е приключено и забравено — увери го той.
Датчанинът се отпусна на леглото и отметна завивките. Отдолу бяха струпани възглавници.
— За съжаление тези неща никога не приключват — въздъхна той.
Малоун посочи труповете.
— Тези ли нападнаха книжарницата ми?
Торвалдсен поклати глава и се извърна към Колинс.
— Добре ли си, Сам?
— Да. Котън ми помогна да се измъкна.
Малоун отбеляза болката в очите на приятеля си.
— Отне ми две години, Котън — прошепна Торвалдсен. — Но най-после успях да открия убийците на сина си.
10
— Наполеон вярвал във всякакви предсказания и пророчества — продължи разказа си Елиза. — Такива са всички корсиканци. Веднъж баща му казал, че съдбата на всеки е написана на небето. И бил прав.
Мастрояни не изглеждаше впечатлен. Но тя не се отказваше лесно.