Измамна светлина [bg]

Всичко бе различно.

Художничката се извърна и впери в Гамаш умолителен поглед, в който се четеше вик за помощ.

Инспекторът не искаше да помага, не искаше да дава по-конкретни насоки, за да не я подтикне да види несъществуваща улика.

— Вероятно убиецът се е крил някъде тук — рече детективът накрая — и е чакал.

Прецени, че трябва да остави нещата дотам. Виждаше, че Клара разбира. Художничката отново се обърна към градината си. Нима тук се бе спотайвал човек с намерение да извърши убийство? В нейното лично убежище?

Дали се бе скрил в цветните лехи? Клекнал зад високите божури? Дали бе надничал иззад стълба, по който пълзяха телефончетата? Коленичил зад туфите цъфнал флокс?

Изчаквал?

Погледна всяко растение, всеки храст. Търсеше нещо бутнато, разместено, усукано стебло, отронена пъпка.

Но всичко бе съвършено. Мирна и Габри бяха работили дни наред по градината, за да я подготвят, за да е безупречна за празненството. И бяха го постигнали. Снощи всичко беше наред. И тази сутрин.

С изключение на полицаите, които бяха плъзнали като вредители. И на трупа в яркочервена рокля. Като рана.

— Ти виждаш ли нещо? — обърна се художничката към Габри.

— Не — отвърна едрият мъж. — Ако убиецът се е крил тук, не е стъпвал в лехите. Може би зад дърветата? — Посочи кленовете, но Гамаш поклати глава.

— Твърде са далече. Би му отнело прекалено много време да пресече целия двор и да мине покрай цветните лехи. Жертвата щеше да го забележи.

— Къде се е скрил тогава? — попита Оливие.

— Не се е крил — заяви инспекторът и седна на единия стол. Оттам също не виждаше трупа. Не, нямаше как Клара да е забелязала мъртвата жена.

Гамаш се надигна и повтори:

— Не се е крил. Бил е напълно видим.

— И жертвата е отишла право при него? — удиви се Питър. — Познавала ли го е?

— Може и той да е отишъл при нея — каза детективът. — Във всеки случай едва ли е била разтревожена или уплашена.

— Какво ли е търсила тук? — попита Клара. — Барбекюто беше, ей там, пред къщата — махна с ръка. — Всичко беше на моравата! Храната, напитките, музиката. Обслужващият персонал беше подредил масите и столовете отпред.

— Но ако някой е имал желание, е можел да влезе в задния ви двор, нали? — предположи Гамаш, докато се опитваше да си представи как е изглеждало събитието.

— Разбира се — отвърна Оливие, — ако е имал желание. Няма огради или въжета, които биха го спрели, но и не са нужни.

— Ами… — започна Клара.

Всички се обърнаха към нея.

— Не съм идвала тук, зад къщата, снощи, но съм го правила по време на други празненства. За да се усамотя за няколко минути, нали разбирате?

За изненада на останалите, Габри кимна:

— И аз правя същото понякога. Просто си търся тихо място далече от тълпата...

— А снощи направихте ли го? — попита Гамаш.

Едрият мъж поклати глава.