Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 15 16 17 18 19 20 21 22 23 ... 119
Перейти на страницу:

— Това ми хареса. Някаква американска поговорка ли е?

— Еврейска.

— Ясно. В Индия казваме, че е по-добре да знаеш, отколкото да питаш. Разбираш ли? Затова първо узнахме името ти. После гледахме документалния филм за теб, след това проникнахме в електронната ти поща…

— Какво сте направили?

— Нямаше нищо интересно, но това не е всичко. Също така прегледахме и телефонните ти разговори. Получил си обаждане по мобилния си телефон от непроследим номер, докато си бил в Ню Йорк, преди по-малко от двайсет и четири часа. Обаждането е било от Лондон.

Той вдигна ръцете си, с дланите напред.

— А сега си тук. При нас.

— Доста щателна работа — отбеляза Майрън.

— Стараем се.

— Значи, знаете защо съм тук.

— Знаем.

— И?

— Предполагам, че си нает от семейството на момчето?

— Има ли значение?

— Не особено. Ние извършваме и спасителни операции, разбира се. Честно казано, всичко опира до печалбата. Научих това от великия Ешан, който проповядвал собствена религия — вероятно би я нарекъл култ — от покрайнините на Варанаси в Индия. Бил е прекрасен човек. Проповядвал мир и хармония, и милосърдие. Притежавал невероятно обаяние. Тийнейджърите се трупали около него и дарявали на храма му всички свои земни притежания. Живеели на палатки сред едно добре охранявано поле в пустошта. Понякога родителите им искали да си върнат децата. Великият Ешан бил отзивчив. Не искал твърде много — никога не бъди твърде алчен, казвал той — и ако родителите можели да му дадат повече от онова, което детето им можело да изкара за него, докато работи, проси или набира нови членове, той взимал парите им. Аз съм като него. Ако някой от служителите ми допринася най-много чрез практикуване на секс услуги, тогава го оставяме да се занимава с това. Ако служителят е най-умел в обирите, както приятелчето ни Гарт се опита да стори с теб, тогава го поставяме на съответната длъжност.

Този тип обичаше да приказва, спор нямаше.

— Колко?

— Сто хиляди лири в брой за всяко момче.

Майрън не отговори.

— Сумата не подлежи на преговори.

— Не преговарям.

— Чудесно. Колко време ще ти отнеме да събереш парите?

— Можеш да ги имаш веднага — каза Майрън. — Къде са момчетата?

— Хайде, хайде. Със сигурност не носиш толкова пари в себе си.

— Мога да ги събера до час.

Дебелия Ганди се усмихна.

— Трябваше да поискам повече.

— Никога не бъди твърде алчен. Както казва великият Ешан.

— Запознат ли си с биткойн?

— По-скоро не.

— Няма значение. Прехвърлянето на сумата ще стане посредством криптовалута.

— Това също не знам какво означава.

— Намери парите в брой. Ще бъдеш уведомен какво да направиш.

— Кога?

— Утре — каза Дебелия Ганди. — Ще ти се обадя и ще уговоря всичко.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре.

— Да, разбрах. Но ти също трябва да разбереш нещо, Майрън. Ако се опиташ дa заобиколиш уговорката ни, по какъвто и да било начин, ще убия момчетата и никой никога няма да ги открие. Ще ги убия бавно и мъчително и от тях няма да остане и прашинка. Ясно ли се изразих?

Нито прашинка?

— Да — каза Майрън.

— Значи, може да тръгваш.

— Един въпрос.

Дебелия Ганди зачака.

— Как мога да знам, че няма да ме преметнете?

— Подлагаш думата ми на съмнение?

Майрън сви рамене.

— Просто питам.

— Може и да те преметнем — каза Дебелия Ганди. — Може би изобщо не трябва да си правиш труда да идваш отново утре.

— Въпросът не е в това, че не ми стиска да го направя. Ти… — Майрън посочи с пръст към него — си достатъчно умен, за да го разбереш.

Дебелия Ганди погали брадичката си и кимна утвърдително.

Психопатите, както Майрън добре знаеше, всеки път падаха в капана на ласкателствата.

— Просто си мисля — продължи Майрън, — че за такава сума пари не би било зле да получа някакво доказателство. Как мога да съм сигурен, че момчетата са при теб?

Дебелия Ганди отново вдигна ръка и щракна с пръсти.

Документалният филм изчезна от екрана.

За момент екранът отново стана черен. Майрън реши, че може би са го изключили. Но не, не беше това причината. Дебелия Ганди се приближи до една клавиатура и бавно започна да натиска копчето за усилване на яркостта. Екранът малко по малко започна да става по-светъл. Майрън различи стая с бетонни стени.

И там, в средата на стаята, беше Патрик.

Очите му бяха посинени. Устата му беше подута и разкървавена.

— Държим го на друго място — каза Дебелия Ганди.

Майрън се постара да не издава нищо с гласа си.

1 ... 15 16 17 18 19 20 21 22 23 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)