Златният бряг [bg]

— Не искам петдесет тракторни гаража за по два милиона долара в задния си двор — провъзгласи Лестър.

Така той нарича съвременните жилища: тракторни гаражи. Кимнах съчувствено.

— Не можем ли да поискаме да бъде разделен Мюдон на площи от по двайсет акра? — попита Лестър.

— Сигурно можем. Но трябва да изчакаме докато предприемачът представи изявлението си за опазването на околната среда.

— Добре. Ще следим за това. Какво става с твоето имение?

Станхоуп Хол, както знаете, не е мое имение, но с това Лестър изразяваше и учтивостта, и любопитството си. Отговорих:

— Никой не иска да купи цялото имение от двеста акра с къщата, нито пък къщата с принадлежащите й десет акра площ. Пуснах обяви и по двата начина.

Лестър кимна с разбиране. Бъдещето на Станхоуп Хол, на главната къща, е несигурно. Разбирате, че къща с такива размери може и да е нечий палат на мечтите, но дори някой арабски шейх при днешните цени на петрола би се затруднил да поддържа и осигури персонал за една сграда, която е с размерите на средно голям хотел.

— Такава красива къща — каза Лестър. — Спечели награда, нали?

— Няколко. Когато са я построили през 1906 година, „Таун & Кантри“ са я обявили за най-добрата американска къща на годината. Но времената се менят.

Другата възможност беше да се събори къщата, както е бил разрушен дворецът Мюдон. Това би накарало данъчните служби да преоценят имота като неразработена земя. Къщата за гости е на Сюзън и за нея плащаме отделен данък, а вратарската къщичка, където живеят семейство Алърд, е теоретически защитена от завещанието на стария Станхоуп.

— Какви хора се интересуват от къщата? — попита Лестър.

— Такива, които смятат, че петстотин хиляди е добра цена за къща с петдесет стаи.

Това е, което се опитвам да получа за къщата и десетте акра към нея. Иронията е, че през 1906 е струвала пет милиона долара. Това е около двайсет и пет милиона при днешния курс на долара. Като оставим настрана всякакви естетически съображения за разрушаването на Станхоуп Хол, пестеливият ми тъст, Уилям Станхоуп, ще трябва да вземе под внимание колко ще му струва събарянето на една гранитна сграда, построена да издържи хилядолетия, а и след това да откара някъде отломките съобразно новите закони за опазване на околната среда. Гранитът и мраморът за построяването на Станхоуп Хол са били докарани в Лонг Айлънд с влак от Вермонт. Може би Вермонт ще приеме натрошените камъни обратно.