Червената лястовица [bg]

Наредиха ѝ да се яви в една стая в другия край на четвъртия етаж в Ясеново, близо до портретите на директорите. Тя почука на простата махагонова врата и влезе вътре. Озова се в малка трапезария без прозорци, с дървена ламперия, постлана с виненочервен килим. Полираното дърво и античните бюфети блестяха на вграденото осветление. Чичо Ваня седеше в края на една маса за хранене, постлана със снежнобяла покривка, подредена с порцелан „Виноградов“. Кристалните чаши искряха на светлината. Той се изправи от стола си, когато Доминика влезе, и тръгна по дължината на масата, за да я приветства със здрава прегръдка около раменете.

— Дипломантката се прибра у дома. — Той сияеше, хванал ръката ѝ над лакътя. — Отличничката на класа, отлично представяне и на улицата, знам всичко! — Той я хвана под ръка и тръгна с нея през стаята.

От другата страна на масата имаше още един мъж, който седеше тихо и пушеше цигара. Изглеждаше на около петдесет години, с голям, нашарен с червени вени четиристен за нос. Очите му бяха мътни и воднисти, зъбите — развалени и с петна. Той седеше отпуснато, с обичайната небрежна властност, наточена на бръснарския каиш на десетилетията, прекарани в съветския чиновнически апарат. Вратовръзката му висеше накриво, костюмът му бе в избелял кафяв цвят, който напомняше отлив на брега и пасваше на газообразния кафяв балон, който го обграждаше, докато си седеше. Но не цветът — черното, сивото, кафявото без съмнение бяха проблем, а бледността на цвета и начинът, по който го обвиваше в мек фокус, я притесниха. Той е блуждающий, без определена посока, блуждаещ, помисли си Доминика, не може да му се вярва.

Доминика седна срещу него, посрещайки с немигащи очи неговия оценяващ втренчен поглед. Ваня се настани на своето място начело на масата, скръстил престорено скромно ръце пред себе си. За разлика от бившия съветски апаратчик срещу нея Ваня, както обикновено, бе облечен в елегантен перленосив костюм, синкава риза с колосана яка и морскосиня вратовръзка с миниатюрни бели точици. На петлицата си носеше малка червена лентичка с небесносиня звезда — За заслуги перед Отчеством, За заслуги към Отечеството, орден за забележителния му принос в отбраната на Родината. Той си запали цигара с изтритата от честа употреба сребърна запалка и я затвори с щракване.

— Това е полковник Семьонов — каза Ваня, кимвайки към отпуснатия мъж на стола. — Той е началник на Пети отдел. — Семьонов не каза нищо, само се наведе напред и изтръска пепелта в медния пепелник, поставен до чинията му. — Открихме уникална оперативна възможност — продължи Ваня. — На Пети отдел бе възложена отговорността по осъществяването ѝ. — Доминика погледна безизразно от Ваня към Семьонов. — Посъветвах полковника, че ти си изключително подходяща да асистираш в тази операция, още повече след като си завършила обучението си в академията с такъв отличен успех. Затова исках двамата да се запознаете.