Тебеширения човек [bg]

Бях ходил с колелото за хляб и мляко и се връщах към дома, когато ги видях. Пет-шест души, обикалящи наоколо с плакати и скандиращи нещо. На плакатите имаше надписи от рода на „Изберете живота“, „Не на убийствата на бебета“ и „Пощадете малките деца“.

Познах някои от тях — касиерката от супермаркета и русокосата приятелка на Момичето от въртележката от панаира. Последната, като по чудо, изобщо не бе пострадала. Една малка част от мен — не най-приятната част — намираше това за несправедливо. Тя не беше толкова красива като Елайза, а явно не и толкова добра. Носеше плакат и маршируваше зад третия човек, когото познавах — отец Мартин. Той скандираше най-силно от всички с отворена библия в ръце.

Спрях колелото, за да ги погледам. След партито на Дебелия Гав татко ми бе обяснил някои неща и аз вече бях малко по-наясно със случващото се в клиниката на мама. И все пак на дванайсет трудно можеш да схванеш цялата значимост на въпроса за абортите. Знаех само, че тя помага на жени, които нямат възможност да се грижат за бебетата си. Нямах и желание да научавам повече.

Но дори като дете долавях гнева и злобата на тези протестиращи. Имаше нещо в погледите им, в слюнката, пръскаща от устата им, в начина, по който размахваха плакатите си подобно на оръжия. Уж скандираха за милост и любов, но изглеждаха изпълнени с омраза.

Завъртях педалите към къщи по-бързо отпреди. Когато се прибрах, исках да поговоря с нашите, но те и двамата бяха заети. Мама работеше на горния етаж, а татко режеше някъде с трион. Извадих покупките, оставих рестото на масата и излязох безцелно навън. Мислех си дали да не се метна пак на велосипеда и да прескоча до някой от приятелите си, когато видях тебеширената рисунка върху тротоара.

Дотогава всички вече рисувахме всякакви фигурки и знаци с тебешир. Когато си малък, идеите са като семена, подети от вятъра. Някои не оцеляват, отлитат и биват забравени завинаги. Други пускат корени. Захващат се здраво, растат и се разпространяват.

Тебеширените човечета бяха от вторите. Естествено, в началото ги рисувахме просто с щръкнали членове на площадката и пишехме мръсни думички наоколо. Но след като аз пуснах мухата да ги използваме като таен език помежду си, нещата се промениха.

Всеки от нас имаше собствен цвят тебешир, за да знаем кой е оставил посланието, а рисунките съдържаха различен смисъл. Например човече в кръг значеше среща на площадката, а стъпило сред чертички и триъгълници — среща в гората. Имахме предупредителни символи за Шон Купър и приятелите му, а също и такива, носещи нецензурен смисъл — така че можехме да напишем „педал“, а дори и по-лоши неща пред къщата на някого, когото не харесвахме.

Дали сме били вманиачени по това? Вероятно. Но децата поначало са такива. Залитат по някое забавление със седмици и месеци наред, докато накрая не решат, че вече не струва, и не го захвърлят да събира прах в ъгъла.