Тебеширения човек [bg]

Изскочихме от сянката на дърветата под ослепителното слънце. Пред нас се виждаха тясната пътека и стоборът в края й. Озърнах се през рамо. Шон вече излизаше от гората. Лявото му око бе мораво и подуто, а по бузата му се стичаше кръв. Това обаче изобщо не го забавяше, напротив. Болката и гневът сякаш го пришпорваха да тича още по-бързо. Лицето му се разкриви в гримаса.

− Ще те убия, лайнар.

Сърцето ми биеше толкова бързо и силно, като че ли щеше да се пръсне. Главата ми пулсираше, а потта се стичаше обилно по челото, парейки очите ми.

Хопо и Мики достигнаха стобора, прехвърлиха колелата си и скочиха след тях. Ники последва примера им като пъргава маймунка. Дебелия Гав също се изкатери, пъхтейки. Беше мой ред. Повдигнах колелото си, но то бе по-старо и по-тежко от техните. Вилката се извърна настрани и една от дъските заседна между спиците.

− По дяволите.

Опитах да го освободя, но то само се заклещи още по-здраво. Напрегнах всички сили, но бях малък, а и вече изтощен от строенето на колибата и бягането.

− Зарежи го — викна Дебелия Гав.

Лесно му беше да го каже — пред неговия лъскав бегач моето колело вероятно изглеждаше като купчина старо желязо.

− Не мога — изпъшках. — Подарък ми е за рождения ден.

Дебелия Гав притича обратно, Хопо и Ники също. Секунда по-късно се присъедини и Железния Мики. Те задърпаха, а аз бутах нагоре. Спицата се огъна и колелото прелетя от другата страна, стоварвайки се с дрънчене на земята. Аз се придърпах и докато премятах крак през стобора, усетих как някой ме сграбчва за дрехите.

Едва не паднах, но се удържах и обърнах глава. Шон бе уловил тениската ми в юмрук и се хилеше. Зъбите му белееха зловещо между струйките пот и кръв. Здравото му око гореше от трескава ярост.

− Мъртъв си, лайнар.

Без да мисля, от чиста паника ритнах с всичка сила назад. Кракът ми попадна в отпуснатите мускули на стомаха му и той се преви надве, стенейки от болка. Хватката му отслабна, а аз най-сетне се прехвърлих и скочих. Чух звука от раздирането на тениската ми, но това нямаше значение. Бях свободен. Останалите вече бяха яхнали велосипедите и се отдалечаваха. Вдигнах своя от земята, затичах се с него и се метнах в движение върху седлото. Завъртях педалите и този път вече не поглеждах назад.

Детската площадка беше празна. Ние насядахме по въртележката, подпрели колелата си наоколо. Трескавото вълнение вече отшумяваше, но главата ми продължаваше глухо да пулсира, а косата ми бе лепкава от кръв.

− На нищо не приличаш — рече ми без заобикалки Ники.

− Благодаря. Ти също.

Нейните ръце бяха целите изподрани, а блузката — омазана с пръст. В рижавите й къдрици се бяха заплели клонки и листа.

Тя се изправи и се огледа.

− По дяволите. Сега вече баща ми наистина ще ме убие.

− Можеш да минеш през нас да се измиеш — предложих.

Преди тя да успее да отговори, Дебелия Гав се намеси: