Щастливият странник [bg]

Отблъсна се от перваза и в един славен миг наистина почувства, че лети по своя воля. Носеше се във въздуха над улицата и като описа дъгата, се приземи на перваза на един прозорец три входа по-нагоре. Отблъсна се и полетя назад, пак се отблъсна и пак полетя — все по-бързо и по-бързо, носеше се назад-напред, блъскаше се в первазите и стената, после пак се оттласкваше с крака, които сякаш му бяха криле, докато ръцете вече не можеха да го държат и той се плъзна по въжето в средната точка на дъгата, ожули дланите си и се спря на паважа, затичан по инерция към Десето авеню с безпогрешно разчетен полет.

Здрачаваше се. Джино се сепна със съзнанието, че е загазил, затича се по 31-ва към Десето авеню, като се мъчеше да запази изненаданото изражение на лицето си. Но никой от неговото семейство не беше сред хората, седнали пред сградите, дори Сал. Той изкачи тичешком четирите етажа.

Когато мина втория етаж, чу как Октавия и майка му се надвикват. Разтревожен, забави ход. Щом влезе в жилището, ги видя лице до лице, с червени петна по бледите бузи, черните им очи блестяха. И двете се обърнаха към него тихо, застрашително. Но Джино, поразен, виждаше само брат си Вини, който вече седеше на масата. Цялото лице на Вини беше мъртвешки бяло от брашно, дрехите му също бяха брашнени.

— А, върна се значи — каза майка му. — Браво.

Джино забеляза, че двете жени го гледат като съдии, и побърза да седне на масата, за да му сипят да яде. Умираше от глад. Изненадващ удар отстрани го накара да види звезди и замаян, чу майка си да крещи:

— Простак. Цял ден се губиш. Къде беше? И накрая господинът ми сяда на масата, без да се измие. Върви.Figlio de puttana. Bestia.Винченцо, и ти се измий, ще ти стане по-добре.

Двете момчета тръгнаха към кухнята да се измият и се върнаха обратно на масата.

В очите на Джино имаше сълзи — не заради шамара, а заради ужасния край на такъв прекрасен ден. Първо стана герой, а после майка му и сестра му се разсърдиха, сякаш го мразеха. Той наведе глава, засрамен като злосторник, даже не беше и гладен, докато майка му не сложи чиния с наденици и чушки под носа му.

Октавия хвърли на Джино огнен поглед и каза на Лучия Санта:

— Той трябва да си заслужи дела. От къде на къде Вини ще работи заради него, когато собственият му баща не дава пет пари? Ако той не работи, Вини също ще зареже фурната. И на Вини се полага лятна ваканция.

Без да ревнува, Джино забеляза, че Октавия и майка ѝ гледаха Вини със съжаление и любов, докато той ядеше уморено, равнодушно. Забеляза, че сестра му едва сдържа сълзите си, незнайно защо. Видя как двете жени се карат за Вини и му сервират като на голям мъж.