![Щастливият странник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/0/shchastliviyat-strannik-bg-download.jpg)
Щастливият странник [bg]
- Автор: Пьюзо Марио
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Глобус" и ИК "ЕМАС
- ISBN: 978-954-357-240-3
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Щастливият странник [bg]». Краткое содержание книги:
В семейство Анджелуци-Корбо само децата — Винсент, Джино и Сал, сгушени на едно легло — сънуваха истински сънища.
ГЛАВА III
На сутринта Октавия се събуди, когато последният свеж дъх на нощта се изпари пред изгряващото августовско слънце. Изми се в кухнята и като се върна назад по коридора от стаи, видя, че баща ѝ не си е в леглото. Но той спеше малко и ставаше рано. Другата празна спалня доказа, че пак се е оказала права. Лари изобщо не се беше прибирал. Сал и Джино се бяха отвили, интимните им части се подаваха изпод бельото. Октавия ги покри със смачкания чаршаф.
Докато се обличаше за работа, изпита познатото отчаяние и безнадеждност. Топлият летен въздух я задави, както и сладкият аромат на близки спящи тела. Утринната светлина ясно очертаваше евтината очукана мебел, избледнелите тапети, балатума с черни петна там, където оцветената му повърхност се беше износила.
В такива моменти се чувстваше обречена: боеше се, че един ден, в някоя топла лятна утрин, ще се събуди стара като майка си, в легло и дом като този, децата ѝ ще живеят в оскъдица, чакаха я безкрайни дни на пране, готвене, миене на чинии. Октавия страдаше. Страдаше, защото животът не беше изискан, хората не бяха напълно отделени един от друг. И всичко произтичаше от няколкото мрачни мига в брачното ложе. Поклати глава сърдито, но и боязливо, като осъзнаваше, че е уязвима, че един ден и тя трябва да легне на онова легло.
Октавия среса къдравата си черна коса, облече евтина синьо-бяла рокля и излезе от сградата на синия плочник на Десето авеню. Тръгна по вече горещите павета към шивашкото ателие на Седмо авеню и 36-а улица, като мина покрай магазина на Ле Чинглата от любопитство, че може да види брат си.
Лучия Санта се събуди малко след това и веднага усети, че мъжът ѝ не се беше прибирал. Стана веднага и провери в килера. Двайсетдоларовите му обувки бяха там. Щеше да се върне.
Отиде в другата спалня до кухнята.Bravo.Лоренцо не се бе прибирал. Лицето на Лучия Санта беше мрачно. Тя направи кафе и обмисли какво ѝ предстои. Винченцо започна да работи във фурната. Добре. Джино ще трябва да ѝ помогне с чистенето на сградата. Добре. Наказание за бащата, който клинчеше. Отиде до антрето и взе шишетата с мляко и големия самун италиански хляб, стегнат като бедрата ѝ, висок като дете. Отряза дебели филии и намаза една с масло за себе си. Остави децата да спят.
Това беше друга любима част от деня за нея. Утрото е все още свежо, децата тъкмо ще се събудят, а останалите ги няма вече вкъщи. Тя е силна и готова да посрещне житейските задължения.
"Que bella insalata" — каква хубава салата, — думите достигнаха до спящите деца в мига на събуждането им. Всички скочиха от леглото, а Джино погледна през прозореца. Долу беше зарзаватчията, седнал на капрата на каручката си, вдигнал към небето и следящите го прозорци по една лъскава зелена маруля в протегнатите си ръце. "Que bella insalata", повтори той. Не караше никого да купува, само молеше хората да видят тази красота. С гордост и без примамка в гласа продавачът повтаряше вика си всеки път, когато конят му правеше ситна стъпка по авенюто. В каручката му имаше щайги с ослепително бял лук, огромни кафяви картофи, кофи с ябълки, връзки чеснов лук, праз и китки магданоз. Гласът му се извисяваше, пълен с непреодолимо възхищение, безучастен, зов за влюбени. "Каква хубава салата." На закуска Лучия Санта инструктира децата си.
— Слушайте — каза тя, — баща ви замина за известно време. Докато се върне, трябва да ми помагате. Винченцо работи във фурната. Значи ти, Джино, ще ми помогнеш днес да измия стълбите на сградата. Ще ми носиш чиста вода, ще изцеждаш парцала и ще метеш, ако не правиш глупости. Салваторе, ти ще избършеш парапета, Лена също.
Тя се усмихна на двете малки деца.
Винченцо увеси нос намусен. Но Джино хладнокръвно и трезво ѝ възрази:
— Днес имам работа, мамо.
Лучия Санта наведе леко глава към него.
— Ти всеки ден имаш работа — каза тя. — Аз също.
Беше изненадана.
Джино използва предимството си. Започна много убедително:
— Мамо, днес трябва да взема лед от железницата. Обещах на Джоуи Бианко. Ще ти дам лед без пари, преди да го продам. — И после с гениално прозрение добави: — И на леля Луче също.