Щастливият странник [bg]

Заедно изпиха церемониално по чаша замразена лимонада за начало на деня. Самият пекар им сервира. Беше толкова доволен от продукцията им, че добави по още една лъжица във всяка чаша.

Джоуи Бианко се зарадва, когато Джино дойде. Джино го оставяше да събира и брои парите, а сам се качваше на вагоните. Джоуи също обичаше да се катери, но не искаше да оставя каручката си без надзор. Джино каза на Джоуи:

— Хайде, качвай се, ще те повозя.

Джоуи държеше повода, седнал гордо в каросерията, а Джино буташе каручката по авенюто, покрай кабината на стрелочника, върху чакъла между релсите. Когато се скриха от поглед между високите вагони, пръснати из депото, спряха. Джоуи забеляза отворен люк и извади щипците от каручката.

Джино каза със заповеден тон:

— Дай тия щипци.

Изтича до вагона и се изкатери по желязната стълба до отворения люк на покрива.

Застанал на покрива на вагона, високо над земята, той се почувства свободен. Далеч напред видя прозореца на предната им стая и цялата редица жилищни сгради. Магазините, хората, конете, каруците и камионите. Джино сякаш плаваше из океан от товарни вагони — кафяви, черни, жълти, със странни имена като "Юнион Пасифик", "Санта Фе", "Пенсилвания". Въздухът се напояваше от миризмата на няколко отворени вагона за добитък. Като се обърна, видя острите очертания на Джърси Палисейдс, нашарени от зелените и сини петна на водата отдолу. Сред стотиците неподвижни вагони няколко черни локомотива пуфкаха тихо, белият им пушек освежаваше лятната утрин с приятен дъх на пара.

Джоуи се провикна:

— Хайде, Джино, хвърляй леда, преди да е дошло ченгето.

Джино извади лъскавите стоманени щипци и започна да вади ледени блокове от люка. Те бяха натрупани до самия връх и се вадеха лесно. Той избутваше всеки блок до края на покрива и го гледаше как пада на чакъла. Големи сребристи парчета се отчупваха и летяха обратно към него. Джоуи обгръщаше с ръце всеки кристален блок и го стоварваше в каручката. Напълни се за нула време. Джино слезе и започна да бута, докато Джоуи дърпаше отпред и управляваше.

Джино смяташе първо да напълни кутията за лед на майка си, но пекарят ги хвана, докато пресичаха авенюто, и купи целия първи товар за долар. Тогава се върнаха за друг. Този път ги пресрещна зарзаватчията и купи пак целия товар за долар плюс газирана вода и сандвич.

Опиянени от богатството, те решиха да оставят майките си да почакат и семейните кутии останаха празни. Третият товар отиде при хората на първия етаж. Беше почти обяд. На четвъртия товар загазиха.

Полицаят на железницата ги беше забелязал още в началото, когато навлизаха все по-навътре и по-навътре в депото и отваряха нови вагони с лед, за да не ползват изчерпани източници. Плячкосваха като животно, което убива три-четири жертви и хапва по малко от най-вкусната част на всяка. Полицаят ги изчака и тръгна към тях от Десето авеню, като им отряза пътя за отстъпление.