Щастливият странник [bg]

Джино прескочи няколко вагона, после се направи, че уж отново се спуска от другата страна. Ченгето се промуши отдолу. Така не можеше да следи Джоуи, но не го бе грижа. Беше решил, че ще скъса задника на хлапето отгоре.

Като го подмамваше с късите си подскоци, Джино тичаше по покривите на вагоните все по-навътре в депото и накрая изчака ченгето да го настигне, като го наблюдаваше отвисоко. Тогава вдигна глава и видя как Джоуи търчи и тегли каручката си необезпокояван през авенюто.

— Малкият, най-добре слез долу — каза ченгето. — Накара ме да те гоня и ще изядеш това. — И му показа палката. Мислеше да изкара на шега пистолета си, но италианските работници от някоя железопътна бригада можеха да го видят и тогава щеше да е белязан. Провря се отново под вагона точно навреме, за да види как Джоуи и каручката минават в безопасност на другия тротоар. Така се ядоса, че изкрещя на Джино:

— Ей, копеленце макаронаджийско, ако не слезеш, ще ти счупя гърба!

Доволен, полицаят видя, че заплахата подейства. Детето се връщаше по покривите, за да застане точно над него. Но тогава онова мургаво, сериозно детско лице се надвеси отгоре и той чу как малкото момче извика с внезапно презрение, което предполагаше равновесие на силите:

— Забий си го, Чарли Чаплин.

Огромен, ослепителнобял леден блок изсвистя покрай главата на ченгето и хлапето се заклатушка по покривите на вагоните все по-навътре в лабиринта на депото.

Ченгето, вече сериозно вбесено, но самоуверено, се затича отстрани, за да го настигне, със смешно извита нагоре глава. Хлапето само влизаше в капана. Не се ядоса заради псувнята, а заради името "Чарли Чаплин". Беше суетен и кривите му крака бяха деликатна тема.

Изведнъж Джино изчезна. Ченгето бързо се промуши под вагона, за да го хване, докато слиза по стълбата от другата страна. Спъна се в релсите и изгуби скъпоценна секунда. Когато стигна от другата страна, не откри и следа от жертвата си. Дръпна се назад, за да увеличи зрителното си поле.

Видя как Джино направо хвърчи по покривите на вагоните, прелита от един на друг без предишното си неловко клатушкане, нагоре към Десето авеню, и в един момент изчезва встрани от вагоните, далеч от ченгето. Полицаят спринтира, но успя да види само как момчето прекосява Десето авеню, защитено от сянката на жилищните сгради, където, без да се обръща назад, Джино спря да отдъхне и да изпие една замразена лимонада. От другото хлапе нямаше и следа.

Ченгето не издържа и се засмя. Ама че кураж у едно нищо и никакво лайненце. Но нищо, и неговият ден ще дойде, ще бъде Чарли Чаплин, добре, ще ги накара да се превиват, но не от смях.