![Химн на смъртта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/5/2/himn-na-smrtta-bg-download.jpg)
Химн на смъртта [bg]
- Автор: Демик Барбара
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-726-8
- Переводчик: Лиляна Андреева
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Химн на смъртта [bg]». Краткое содержание книги:
Смъртта на баща ѝ осигурила на г-жа Сонг произход на дете на "мъченик, загинал във войната за освобождението на родината". Семейството дори получило удостоверение за това. Събитието също така запечатало в психиката ѝ неизличим антиамериканизъм, който бил толкова важен за идеологията на страната. След като прекарала най-впечатлителните си години в хаоса на войната, тя била готова да приеме педантичната подредба на живота си, осигурена от Работническата партия. А и със сигурност била достатъчно бедна, за да е подходяща за член на потиснатото бедно съсловие, което Ким Ир Сен твърдял, че представлява. Естествено било момиче с такъв безупречен комунистически произход да бъде отлична партия за брак. Тя била представена на бъдещия си съпруг от служител на Работническата партия. Избраникът, Чханг Бо, също бил член на партията – тя не би си и помислила да се омъжи за човек, който не е. Баща му имал добро военно досие като служител на севернокорейското разузнаване. По-малкият му брат вече работел в Севернокорейското министерство на обществената сигурност. Чханг Бо бил завършил университета "Ким Ир Сен" и се готвел за кариера на журналист, високопрестижна професия в Северна Корея, защото журналистите се смятали за говорители на режима. "Онези, които пишат в съответствие с целите на партията, са герои", обявил Ким Ир Сен.
Чханг Бо бил едър мъж, необикновено висок за севернокорейците от неговото поколение. Г-жа Сонг била едва 1.52 см и можела да се сгуши в обятията му като малко птиче. Били подходяща партия. Такава привлекателна, политически праволинейна млада двойка можела лесно да получи разрешение да живее в Пхенян. Тъй като Пхенян е единственият севернокорейски град, посещаван от чужденци, режимът полага огромни усилия, за да е сигурен, че всички жители правят добро впечатление с външния си вид и са надеждни в идеологическо отношение. Вместо това обаче било решено, че двойката е необходима, за да попълни бройката на преданите членове на партията в Чхонгджин, и те се заселили в най-хубавия квартал в града с определени привилегии.
Въпреки предполагаемото равенство в Северна Корея жилищата се раздават на същия йерархичен принцип, както се подреждат групите според произхода им. Най-непривлекателните квартали са на юг, в близост до каменовъглените и каолиновите мини, където работниците с ненадежден произход живеят в ниски варосани къщи, тип "хармоника". На север всичко е по-внушително. По пътя, минаващ през Нанам, сградите стават по-високи, някои от тях до осемнадесет етажа – признак за модерност по времето, когато били построени. Строителите дори оставяли шахти за асансьори въпреки че самите асансьори така и не били монтирани. Архитектурният стил на много от следвоенните апартамента бил заимстван от Източна Германия, с някои преработки, за да се впишат в корейската култура. Между етажите се оставяло допълнително място за корейската подова отоплителна система, а жилищните сгради били оборудвани с високоговорители във всеки апартамент, за да излъчват важни съобщения. Чхонгджин е далеч от модерния вид на Пхенян, но има своя собствена атмосфера на величие. Като столица на провинция Северен Хамгьонг в града са издигнати големи сгради за административните служби на провинцията и на Работническата партия. Административният център е разположен в подредена мрежа. Има университет, институт по металургия, институт по минно дело, селскостопански институт, институт по изкуствата, институт за чужди езици, медицински университет, три института за подготовка на учители, няколко театъра и музей на революционната история, посветен на живота на Ким Ир Сен. Срещу източното пристанище се намира хотел "Чхонмасан", предназначен за чуждестранни посетители, а близо до него е руското консулство. Улиците и площадите в центъра на града са проектирани в показния грандомански стил, популярен в Москва и други комунистически градове, който внушава идеята за властта на режима над отделния гражданин.