Игри на злото [bg]

Момчето сви рамене.

— Не знам. Все си мислех за онова, което ти ми каза за племенничките му.

Алекс си спомни последния им разговор отпреди две седмици, когато се беше опитала да му обясни, че не всеки мъж на средна възраст е като чичо му. Беше подбирала думите си внимателно и сега си ги спомняше отлично. „Ето, виж например Малкълм: той е чудесен човек. Нищо не подсказва някога да е посягал на племенничките си. Ако го беше сторил, властите щяха да узнаят“.

С казаното тя беше целяла именно днешната рея на Шейн, но тъй като в дните непосредствено след разговора им не се беше случило нищо, тя просто беше зачеркнала момчето от списъка с потенциални кандидати за изследването й като недостатъчно предвидимо.

Сега дълбоко в себе си Алекс изпита задоволство, че Шейн е сторил онова, към което го беше подтикнала, но това не променяше нищо; беше бясна, задето се беше забавил толкова. Нямаше време да се занимава с проблемите, в които я беше забъркал тази вечер.

— Хубавичко си спомни какво говорихме, Шейн. Аз изрично подчертах, че Малкълм не е сторил нищо на момиченцата, защото по нищо не прилича на чичо ти. Така исках да ти покажа, че на света съществуват и добри хора.

Сълзите на Шейн пресъхнаха и лицето му се сгърчи от объркване.

— Но ти каза… — момчето не можеше да си спомни какво точно беше казала. — После все си мислех за момиченцата и затова какво им е сторил, а ти нали каза, че полицията щяла да узнае… — той вдигна към терапевтката измъчения си поглед. — Да, ама за мен никога не узнаха.

Алекс отвърна очи. Подобна несигурност я отвращаваше.

— А после и ти спря да си говориш с мен — глас на самотно и изгубено момче. Беше прав, разбира се: Алекс беше насочила времето и вниманието си към Малкълм, за да предизвика ревниво избухване от страна на Шейн, което в крайна сметка се беше случило, но твърде късно, за да й бъде от полза.

— Знаеш ли защо спрях да си говоря с теб, Шейн? — попита нежно Алекс.

Момчето поклати глава.

— Защото си една чиста загуба на време. Толкова си повреден, че никога няма да бъдеш в състояние да водиш дори що-годе нормален живот. За теб няма надежда. Кошмарите никога няма да спрат и във всеки оплешивяващ мъж на средна възраст ще виждаш чичо си. Никога няма да се освободиш от него, нито от болката от онова, което ти е сторил. Никой никога няма да те обича, защото си осквернен завинаги и мъките ти никога няма да свършат.

И последната капка кръв се беше оттеглила от лицето на Шейн. Алекс се приведе към него.

— Ако от днес нататък отново си позволиш да ме занимаваш със себе си, ще се свържа с надзорника ти и ще му кажа, че си опасен за обществото и трябва да те върнат в затвора — тя се изправи и се надвеси над треперещото, съсипано момче. Господи, колко мразеше разочарованията! — А и аз, и ти добре знаем, че вътре има много мъже на средна възраст.