Warcraft - Денят на Дракона

Златният диск сякаш му се подиграваше. Той сякаш винаги му се бе подигравал, но сакатият орк никога не бе помислял да го захвърли. Той му бе донесъл пост, който запазваше известно уважение към него от страна на останалите воини… дори да бе загубил самоуважението си в деня, в който човешкият рицар бе отсякъл долната половина на левия му крак. Некрос бе убил човека, но не бе успял да се насили да извърши това, което му повеляваше честта. Вместо това той бе оставил другите да го извлекат от бойното поле, да затворят раната и дори да му помогнат да издяла приспособление, с което да може да се придвижва самостоятелно.

Погледът му се плъзна към това, което бе останало от коляното му, и към дървения крак, прикачен към него. Край на славните битки, край на завещанието му от кръв и смърт. Други воини сами бяха отнемали живота си при далеч по-незначителни рани, но Некрос не бе могъл да го направил. Самата мисъл да допре острието до собственото си гърло или гръден кош го изпълваше с мраз, за който не смееше да спомене пред останалите. Некрос Скълкръшър изгаряше от желание да живее, независимо от цената.

Сред клана Драгънмоу се намираха и такива, които отдавна биха го изпратили по пътя му към славните бойни полета на задгробния живот, ако не бяха уменията му като магьосник. Талантът му към изкуствата бе забелязан още в ранните му години и той бе обучаван от едни от най-великите. Въпреки това животът на магьосник бе изисквал от него други неща, които Некрос не бе пожелал да направи; тъмни неща, за които той смяташе, че не служат на Ордата, а по-скоро подкопават основите й. Той бе напуснал редиците на магьосниците и се бе завърнал към живота на воин, но от време на време неговият вожд, великият шаман Зулухед, бе изисквал от него да използва и другите си таланти — особено в това, което мнозина смятаха за невъзможно — пленяването на кралицата на драконите Алекстраза.

Зулухед владееше ритуалните вълшебства на древната шаманска религия както малцина други от основаването на Ордата насам, но за тази задача той имаше нужда да бъдат призовани по-зловещи сили, за което Некрос бе по-добре обучен. Чрез средства, които съсухреният вълшебник никога не би разкрил пред осакатения си другар, Зулухед бе намерил древен талисман, за който се говореше, че бил способен на потресаващи чудеса. Единственото затруднение бе, че той не отговарял на шаманските вълшебства, без значение какви усилия влагал вождът. Това принудило Зулухед да се обърне към единствения магьосник, на когото знаел, че може да се довери — един воин, лоялен на клана Драгънмоу.