Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
Така Некрос бе наследил Демонична душа.
Зулухед бе нарекъл така безличния златен диск, въпреки че в началото другият орк не знаеше защо. Некрос го обърна от двете страни, наслаждавайки се не за първи път на внушителния му и все пак семпъл вид. Чисто злато, да, оформено като грамадна монета със загладени ръбове. Искреше дори на най-слабата светлина и нищо не можеше да помрачи блясъка му. Мазнина, кал, кръв… всичко се плъзгаше по повърхността му.
— Това нещо е по-старо от всяка друга магия, Некрос — му бе казал Зулухед. — Аз не можах да постигна нищо с него, но може би ти ще успееш…
Въпреки обучението си оркът с дървения крак се бе усъмнил, че точно той, който се бе заклел да не използва тъмното изкуство, би се справил по-добре от легендарния си вожд. При все това бе взел талисмана и бе опитал да усети предназначението му, начина му на използване.
Два дни по-късно, благодарение на изумителния му успех и под непоколебимото ръководство на Зулухед, те бяха постигнали това, което никой не си бе представял за възможно, особено самата кралица на драконите.
Некрос изсумтя и бавно се изправи. Усещаше болка в крака, където коляното се опираше в дървото, болка, за която не малко допринасяше тежестта на собствения му търбух. Некрос не си правеше илюзии за способността си да води другите. Той едва успяваше да обикаля из пещерите в това състояние.
Време бе за визита при Нейно Величество. Трябваше да се увери, че тя е наясно с програмата, която бе длъжна да съблюдава. Зулухед и малцината останали свободни вождове таяха мечти за възраждане на Ордата и подбуждаха към бунт воините, изоставени от мекотелото Дуумхамър. Некрос изпитваше съмнение към тези мечти, но той бе лоялен орк и като такъв щеше да изпълнява безпрекословно заповедите на своя вожд.
Стиснал Демонична душа в едната си ръка, оркът се заклатушка из влажните коридори на пещерата. Кланът Драгънмоу бе вложил доста усилия в удължаването на съществуващите под планината кухини. Сложната система от тунели позволяваше на орките да се справят по-лесно с трудната задача по отглеждането и обучаването на дракони за прослава на Ордата. Драконите заемаха огромни пространства и затова имаха нужда от отделни помещения, всяко от които трябваше да бъде допълнително изкопано.
Разбира се, тези дни имаше по-малко дракони — факт, за който Зулухед и останалите често натякваха на Некрос напоследък. Те имаха нужда от дракони, ако искаха тяхната отчаяна битка да има някакви шансове за успех.
— И как се очаква да я накарам да ражда по-бързо? — промърмори Некрос на себе си.
Двамина млади и огромни воини се разминаха с него. Почти седем фута високи, всеки от тях бе два пъти по-широк в раменете от техните човешки противници. Острозъбите бойци наклониха леко глави, отдавайки чест на ранга му. Огромни бойни брадви бяха окачени на гърбовете им. И двамата бяха ездачи на дракони, от новите. Смъртността при тях бе два пъти по-висока отколкото при ездитните им животни, което най-вече се дължеше на злощастно изтърваване на юздите. Имаше моменти, в които Некрос се чудеше дали в клана няма да се свършат първо умелите воини, преди да останат без дракони, но никога не бе повдигал тази тема пред Зулухед.
Продължавайки да куцука, застаряващият орк скоро започна да чува звуците, които издаваха присъствието на кралицата на драконите. Той отбеляза затрудненото дишане, което отекваше из коридора непосредствено пред помещението й, сякаш някаква пара от дълбините на земята си бе пробила път до повърхността. Некрос знаеше какво означава това затруднено дишане. Пристигнал бе точно навреме.
Нямаше пазачи пред издълбания вход към огромната зала, в която бе драконът, но въпреки това Некрос се спря. В миналото бяха правени опити да бъде освободен или убит огромният червен дракон, но всички те бяха завършили с мъчителна смърт за извършителите. Непредизвикана от дракона, разбира се, защото тя би приела смъртта като избавление, а по-скоро от един неочакван страничен ефект на талисмана, който се намираше в ръката на Некрос.
Оркът присви очи към наглед празния коридор.
— Призовавам те!
Въздухът около входа незабавно се нажежи. Изникнаха кълба от огън, които веднага се сляха ведно. Една човекоподобна фигура започна да изпълва, а след това и да прелива от входа.