Warcraft - Нощта на Дракона

През годините нагите се бяха развили в няколко племена, но тези водни, чернолюспести демони със златни перки бяха от вида, за който Кориалстраз не знаеше нищо, освен че са мощни и зли създания. Но това му беше напълно достатъчно. Нагите по принцип не обичаха никоя от расите, обитаващи сушата, но тези бяха прескочили далеч отвъд границите си, за да заложат ужасен капан. Кориалстраз нямаше време да се замисля за възможните причини.

Светлината започна да отслабва, а нагите се прегрупираха. Но вече виждайки врага си, драконът лесно можеше да атакува както с лапи, така и с опашка, нахвърляйки се яростно върху зловещите създания. Няколко от тях потънаха в мрака на дъното, но други отчаяно се опитваха да възобновят заклинанията, които едва не довършиха бегемота. Тялото на Кориалстраз проблесна в яркочервено. Водата около него изведнъж завря. В съзнанието си той чу как нагите вият от горещия удар. Двама мъжки, които стояха точно пред дракона, се свариха напълно, телата им се подуха ужасяващо и пламнаха в червено. Нещо забръмча в главата на дракона. Той погледна надолу вдясно, където стоеше женска и с четири вдигнати нагоре ръце проблясваше от собствената си магия. На дракона не му струваше нищо да усили горещината, която тялото му излъчваше. Женската нага побягна точно преди да бъде сварена. И бръмченето спря.

Но Кориалстраз изведнъж усети болка в белите си дробове и почувства силна нужда да си поеме дъх. Имаше нужда от въздух и то много бързо. С отчаяни тласъци пурпурният дракон се устреми към повърхността. Тя изглеждаше толкова далеч, а страхът, че плува надолу вместо нагоре, отново завладя жадното му за въздух съзнание. Но той нямаше друг избор, освен да продължи в посоката, в която беше поел. Напрежението в дробовете му ставаше непоносимо. Ако можеше да си поеме въздух само веднъж…

Главата му изскочи над повърхността. Кориалстраз изпълваше дробовете си с въздух, но продължаваше да се оттласква от водата. Магията и крилете му, по-широки от тези на повечето дракони, го изстреляха в небето. Небето, макар и още мрачно, вече не бушуваше. Макар опасността от нагите да не бе напълно преминала, Кориалстраз се принуди да се отпусне свободно във въздуха за няколко секунди, за да възстанови не само дишането, но и разсъдъка си. Облаците все още бяха гъсти, но морето беше спокойно и дори мъртвешки тихо.

Множество пипала се извиха над повърхността, улавяйки опашката и краката на дракона и се насочиха към крилете му. С мощен рев Кориалстраз моментално се насочи към мястото, откъдето изникваха пипалата и издиша рязко. Огненият поток, който успя да отприщи, не беше толкова силен, колкото се надяваше, но все пак принуди чудовището под водата да освободи единия му крак. Но останалите пипала продължаваха да дърпат дракона, заплашвайки да го потопят обратно. Кориалстраз размаха силно криле. Той не беше обикновен дракон, макар и да не беше Изражение. Домашното животинче на нагите скоро щеше да го разбере. И вместо морският звяр да придърпа Кориалстраз надолу, драконът бавно и неумолимо задърпа пипалата на чудовището. Първо се появи остър клюн, свирепа уста, която можеше да схруска дори голям боен кораб. После над повърхността излезе издължена цилиндрична глава с две немигащи черни чинийки вместо злобни очи. Кракен