Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
Хърмаяни се направи, че не чу въпроса.
— Останаха ми десет галеона — каза тя, като погледна в портмонето си. — През септември имам рожден ден и мама и татко ми дадоха пари да си купя подаръка предварително.
— Защо не вземеш да си купиш някоя хубава книга? — невинно попита Рон.
— Не, нямам такива намерения — спокойно му отвърна Хърмаяни. — Искам сова. Ето, Хари си има Хедуиг, а ти имаш Ерол…
— Не е мой — каза Рон. — Ерол е семейната сова. Аз си имам само Скабърс. — И той измъкна от джоба си своя плъх. — Иска ми се да го прегледат — додаде той, като остави плъха на масата пред тях. — Египет май не му понесе добре.
Скабърс изглеждаше доста отслабнал, а мустаците му бяха оклюмали.
— Съвсем наблизо има магазин за магически същества — каза Хари, който вече много добре познаваше „Диагон-али“. — Ще видиш дали имат нещо за Скабърс, а Хърмаяни ще си купи сова.
Платиха трите сладоледа и прекосиха улицата към „Магическата менажерия“.
Вътре беше доста тясно. Всеки сантиметър по стената беше покрит с кафези и клетки. Носеха се особена миризма и голяма врява, защото обитателите на кафезите и клетките цвърчаха, пищяха, дърдореха или съскаха. Вещицата зад щанда даваше съвети на един магьосник как да се грижи за тритони с две опашки и докато чакаха, Хари, Рон и Хърмаяни разглеждаха животните.
Двойка грамадни морави крастави жаби мляскаха, поклащайки купища мъртви мухи месарки. Гигантска костенурка с инкрустирани в корубата си скъпоценни камъни блещукаше до прозореца. Отровни оранжеви охлюви бавно изпускаха слуз, пълзейки по стената на стъкления си аквариум, а един шишкав бял заек налагаше и сваляше копринен цилиндър с шумен звук като от тапа на бутилка. По-нататък имаше котки от всички цветове на козината, гласовит кафез с гарвани, една кошница със смешни кремави топчици козина, които шумно сумтяха, а върху самия тезгях охранени черни плъхове скачаха в клетката си като на въже, използвайки дългите си плешиви опашки.
Магьосникът с тритоните си тръгна и Рон се приближи към щанда.
— За моя плъх… — започна той да обяснява на вещицата. — Нещо е унил, откакто се върнахме от Египет.
— Мятай го тук да го видим — отвърна вещицата и измъкна от джоба си чифт черни очила с големи стъкла.
Рон измъкна внимателно Скабърс от вътрешния си джоб и го положи в клетката със събратята му, които спряха да се премятат и доситниха до телената решетка да виждат по-добре.
Както почти всичко, което притежаваше Рон, и плъхът Скабърс беше втора употреба (някога той бе принадлежал на Пърси, един от братята на Рон) и изглеждаше попрестарял. А до охранените плъхове в клетката направо предизвикваше съжаление.
— Хм, на колко години е този плъх? — попита вещицата.
— Знам ли? — отвърна Рон. — Старичък е. Беше първо на брат ми.
— Каква магическа сила има? — попита вещицата, докато го разглеждаше отблизо.
— Ами… — поколеба се за отговора Рон.
Истината беше, че Скабърс никога не бе показвал и следа от някакви интересни способности. Погледът на вещицата се премести от раздраното ляво ухо на плъха към предната му лапа, която беше без едно пръстче, и жената подсвирна.
— Много е препатил тоя приятел — бе нейното заключение.
— Така си беше и когато Пърси ми го даде — опита се да се защити Рон.
— Обикновените градински плъхове като този рядко живеят повече от три години — каза вещицата. — Ако търсите нещо по-трайно, можете да си харесате един от тези.
И посочи черните плъхове, които тутакси подхванаха отново играта си на въже.
— Позьори! — измърмори Рон.
— Е, щом не искате нов екземпляр, опитайте този тоник за плъхове — каза вещицата, като измъкна изпод тезгяха малко червено шишенце.
— Добре — съгласи се Рон. — И колко… ООО!
Рон бързо наведе глава, защото нещо голямо и оранжево връхлетя от върха на най-високата клетка, тупна върху главата му и като съскаше яростно, се хвърли върху Скабърс.
— НЕ! КРУКШАНКС, НЕ! — изкрещя вещицата, но в този момент Скабърс се изплъзна между ръцете й като сапун, приземи се почти по корем върху пода и офейка през вратата.
— Скабърс! — викна Рон и хукна навън след него.
Чак след десетина минути успяха да намерят Скабърс, който се беше свил под едно кошче за хартиени отпадъци пред „Всичко за куидича“. Рон напъха треперещия плъх обратно в джоба си и се изправи, търкайки се по главата.
— Какво беше това?
— Или много голяма котка, или съвсем малък тигър — предположи Хари.
— А къде е Хърмаяни?