Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))». Краткое содержание книги:
— Трябва да се позанимаем с ония следи от обувки — обясни инспекторът. — Но първо да изслушаме мис Акройд. Тя последна е видяла чичо си жив. Знае ли тя вече?
Реймънд поклати отрицателно глава.
— Е, нека още пет минути да не й казваме. Не е и нужно да бързаме. Тя ще може да отговаря по-добре на въпросите, ако не се развълнува, като узнае истината за чичо си. Кажете й, че е имало обир, и я помолете да се облече и да слезе, за да отговори на няколко въпроса.
Реймънд лично се качи да изпълни тази поръчка.
— Мис Акройд ще слезе след малко — съобщи той, когато се върна. — Казах й точно така, както бяхте заръчали.
Не минаха и пет минути и Флора слезе по стълбата. Тя беше загърната със светлорозово копринено кимоно. Изглеждаше неспокойна и възбудена.
Инспекторът пристъпи напред.
— Добър вечер, мис Акройд — поздрави той учтиво, — т Опасяваме се, че е имало опит за грабеж, та искаме да ни помогнете. Какво е това помещение билярдната ли? Влезте да седнете тук.
Флора седна спокойно на широкия диван, поставен по цялата дължина на стената, и вдигна глава към инспектора.
— Не разбирам много добре. Какво е откраднато? Какво искате да ви кажа?
— Само следното, мис Акройд. Паркър тук казва, че сте излезли от кабинета на вашия чичо около десет без четвърт. Така ли е?
— Вярно. Бях влязла да му пожелая лека нощ.
— А времето точно ли е?
— Хм, трябва да е било около десет. Не мога да кажа с положителност, Може да е било и по-късно.
— Сам ли беше чичо ви или имаше и друг човек с него?
— Сам беше, Д-р Шепърд си беше отишъл.
— Не забелязахте ли случайно дали прозорецът беше отворен или затворен?
Флора поклати глава.
— Не мога да кажа. Завесите бяха спуснати.
— Правилно. А чичо ви изглеждаше съвсем както обикновено?
— Мисля, че да.
— Можете ли да ни кажете какво стана между вас?
Флора помълча, сякаш да подреди спомените си.
— Влязох и казах: „Лека нощ, чичо, аз веднага си лягам. Тази вечер съм уморена.“ Той като че измърмори нещо и… аз се приближих да го целуна, а той рече, че съм изглеждала много хубава в роклята, която носех, или нещо подобно, носле ми каза да бягам, понеже бил зает, И аз излязох.
— Помоли ли специално да не бъде безпокоен?
— А, да, забравих. Рече: „Кажи на Паркър, че нямам повече нужда от нищо тази вечер и да не ме безпокои.“ Срещнах Паркър пред вратата и му предадох поръчката на чичо си.
— Точно така — потвърди инспекторът.
— Няма ли да ми кажете какво е откраднато?
— Не сме съвсем… сигурни — отвърна инспекторът колебливо.
Очите на девойката се разшириха от уплаха. Тя се изправи рязко.
— Какво има? Вие криете нещо от мене?
Движейки се както винаги предпазливо, Хектор Блънт застана между нея и инспектора. Тя полупротегна ръка, той я пое в шепите си и я замилва, сякаш девойката беше малко дете, а тя се извърна към него, като че ли в безстрастното му, каменно изражение имаше нещо, което й обещаваше спокойствие и сигурност.
— Лоша вест, Флора — проговори той тихо. — Лоша вест за всички ни. Вашият чичо Роджър…
— Да?
— Ще бъде голям удар за вас. Но няма как. Клетият Роджър е мъртъв.
Флора се отдръпна от него, очите й се разшириха от ужас.
— Кога? — прошепна тя. — Кога?
— Боя се, че много скоро, след като сте се разделили с него — каза Блънт сериозно.
Флора вдигна ръка към гърлото си, нададе кратък писък и аз побързах да я уловя, докато политаше. Тя бе припаднала и двамата с Блънт я пренесохме по стълбището горе и я сложихме на леглото й. После накарах майора да събуди мисис Акройд и да й съобщи новината. Флора скоро дойде на себе си й аз доведох при нея майка й, като й казах как да се грижи за момичето. След това побързах отново да сляза долу.
ГЛАВА ШЕСТА
ТУНИСКИЯТ КИНЖАЛ
Срещнах инспектора тъкмо когато излизаше от вратата, която водеше към кухненските помещения.
— Как е младата леди, докторе?
— Съвзема се полека-лека. Майка й е с нея.
— Хубаво. Разпитвах прислугата. Всички заявяват, че никой не е минавал снощи през задния вход. Описанието ви за оня непознат беше доста неясно. Не можете ли да ни кажете нещо по-определено, на което да можем да се опрем?
— Страхувам се, че не — казах със съжаление. — Нощта беше тъмна, знаете, а човекът беше вдигнал високо яката на палтото си и дръпнал шапката си ниско над — очите.
— Хм — промърмори инспекторът. — Изглежда, че е искал да скрие лицето си. Сигурни ли сте, че не ви е бил познат?