Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
Пренебрегнах значението на думите му в полза на собственото си любопитство и попитах:
— Дали онзи град не беше на някоя друга планета, а?
— Не можеш да обясняваш сънуването чрез неща, които знаеш или мислиш, че знаеш — отвърна той. — Мога само да ти кажа, че градът, който посети тогава, не се намираше на този свят.
— А къде се е намирал в такъв случай?
— Извън него, разбира се. Не си чак толкова глупав. Забеляза го още в първия миг. Объркването ти се дължи на факта, че не си в състояние да си представиш, че дадено нещо може да е извън този свят.
— Но къде все пак се намира онова, което е извън него?
— Повярвай ми, тук става дума за най-удивителната черта на магьосничеството. Онзи път ти, например, предположи, че и аз съм видял същите неща като теб. Доказателството за това е, че изобщо не ме попита какво съм видял. Но всъщност ти и само ти видя град с хора в него. При мен нямаше нищо подобно. Аз видях енергия. Така че онова, което е извън този свят. В дадения случай и единствено за теб представляваше град.
— Но ако е така, дон Хуан, значи градът не е бил реален. Той е съществувал само в моето съзнание.
— Съвсем не. Сега вече се опитваш да сведеш нещо отвъдно до положението на нещо земно. Не можеш да постъпваш така. Твоето пътуване беше реално. Ти видя онова място като град. Аз пък го видях като енергия. Никой от двама ни не е прав, но и никой не греши.
— Страшно се обърквам, когато ми говориш за реалност. Казваш, че мястото, където попаднахме, действително съществува. Но в такъв случай как е възможно да го видим в два различни варианта?
— Много просто. Вариантите са два, защото тогава ние с теб имахме различни степени на еднородност и компактност. Вече съм ти обяснил, че ключът към възприятието са именно тези два свойства.
— Мислиш ли, че бих могъл да се върна в същия град отново?
— Тук ме хващаш натясно. Не зная. Или навярно зная, но не мога да ти обясня. Или пък мога, но не искам. Ще трябва да почакаш и сам да разбереш кое от всичко това е вярно.
Дон Хуан не пожела да говори повече за това.
— А сега да се заемем с нашата работа — каза той. — Човек достига втората врата на сънуването тогава, когато се събуди от един сън в друг. Може да имаш толкова сънища, колкото искаш, или си способен да имаш, но трябва да упражняваш съответен контрол и да не се събуждаш в света, който познаваме.
Тези думи ме хвърлиха в истинска паника.
— Да не искаш да кажеш, че не бива никога вече да се събуждам тук, в този свят? — попитах аз.
— Не, нямах това предвид. Но след като сам се сещаш за подобна възможност, налага се да те предупредя, че тя наистина съществува. Така постъпвали древните магьосници — никога не се събуждали в познатия ни свят. Някои магьосници от моята приемствена линия също са го правели. Това е напълно изпълнимо, но лично аз не го препоръчвам. От теб искам да се събуждаш по най-естествен начим, щом приключиш поредното упражнение по сънуване, но докато трае то, трябва да сънуваш, че се събуждаш в друг сън.
Улових се да задавам същия въпрос, който му бях задал още първия път, когато ми разказа за настройването на сънуването:
— Възможно ли е да се постигне това?
Дон Хуан очевидно усети моята разсеяност и усмихнато повтори отговора, който ми беше дал тогава:
— Разбира се, че е възможно. Този вид контрол не е по-различен от контрола, упражняван от нас над която и да е ситуация в ежедневието.
Бързо преодолях смущението си и се приготвих да го питам за други неща, но той ме изпревари и се зае да ми обяснява някои присъщи на втората врата особености — обяснение, което ме смути още повече.
— Има един проблем, свързан с тази врата — каза дон Хуан. — Той може да се окаже повече или по-малко сериозен, в зависимост от характера на човека. Ако по принцип сме склонни да се вкопчваме до самозабрава в разни неща или ситуации, то на този етап направо ни чака удар под пояса.
— В какъв смисъл, дон Хуан?
— Разсъди малко. Ти вече си имал необикновеното удоволствие да изследваш съдържанието на собствените си сънища. А сега си представи как преминаваш от един сън в друг, като наблюдаваш всичко, като изучаваш всяка подробност. Не е трудно да се досетиш, че човек може да затъне смъртоносно в това занимание. Особено ако е склонен да се самозабравя.
— А тялото или мозъкът няма ли да го възпрат по естествен начин?
— Да, но ако става дума за естествено, тоест нормално състояние, в каквото си, когато спиш. Само че това не е нормално състояние. Това е „сънуване“. С преминаването на първата врата сънувачът вече е постигнал енергийното cui тяло. Така че това, което действително минава през втората врата, скачайки от сън в сън, е именно енергийното тяло.!