Още един скандал
- Автор: Додд Кристина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Още един скандал». Краткое содержание книги:
Преди четири години Мадлин е обожавала Гейбриъл и дръзките му целувки. Но в този момент възможността да се омъжи за съшия непознат човек й се струва много по-привлекателна, отколкото да се изправи лице в лице с Гейбриъл — човекът, който я е предал, но който все още владее сърцето й…
— Защо, какво има? — Тамзин скочи от леглото, видя коприната, ахна ужасено и отстъпи назад. — Новата ми рокля! Съсипала си я!
Е, чак пък. Тамзин драматизираше.
— Само това парченце — защити се Мадлин.
— То е от полата. И то от предницата й! Какво от това, че е само едно парченце? — Тамзин се хвана за гърлото. — Онази Личност иска да съм с тази рокля довечера.
Мадлин я погледна в очите.
— Ако знаеш как да изгладиш остатъка от коприната без да я съсипеш, то аз знам как да спася костюма ти и в същото време да те превърна в диктуваща модния тон.
Тамзин я зяпна невярващо и леко отвори уста.
— Имаш ли кордела? — Мадлин щеше да дублира находчивото решение на Елинор от подобен случай в миналото. — В голямо количество?
— Да. Да, разбира се, че имам.
— Дай ми я. Не се главоболи, скъпа. Скоро ще вземеш първия си урок по превръщането на всяко зло в добро.
6
Мадлин вървеше по пустия коридор и търсеше нещо, което да постави в средата на розовата фльонга, която беше стъкмила, за да прикрие съсипаната рокля. Истинско цвете, или… Почуди се дали някой лакей няма да пожертва едно златно копче от ливреята си. Целият следобед беше преминал в поправки, а тя не беше добра в шиенето като Елинор, всъщност тя в нищо не беше добра като Елинор, но се беше справила великолепно със спасяването на роклята и беше убедила Тамзин да заеме полагащото й се място в обществото. Не че очакваше благодарност от лейди Табард за заслугите си, но…
Отвори се врата, една ръка се протегна, сграбчи Мадлин и я дръпна вътре.
Тя допусна това отношение, само защото знаеше, че е той. Познаваше докосването му. Познаваше дързостта му.
— Гейбриъл — тя се усмихна хладно. — Каква неприятна изненада.
— И за двама ни. — Той затръшна вратата възможно най-тихо и несъмнено ги затвори в — тя мерна мъжките дрехи и аксесоари — спалната си. В стаята имаше скрин, тоалетка, огледало с подпора. Леглото беше огромно и спокойно побираше двама души, в случай че той решеше да си доведе любовница… Мадлин незабавно извърна поглед. Една врата водеше към балкона, друга — към съблекалнята. По размера на помещението и по удобствата в него, тя разбра, че Гейбриъл е почетен гост.
— Какво, по дяволите, търсиш тук? — Гейбриъл я раздруса.
Тя погледна ръката, която я държеше, и понеже той не я отмести, Мадлин сама я вдигна и блъсна настрани, сякаш се отърсваше от особено гадно насекомо.
— Ти ме довлече тук — обвини го тя.
Гейбриъл сигурно се преобличаше за вечеря, защото сега носеше черни бричове и дълги чорапи, но беше разгърден и около врата му висеше намачкано шалче. Беше заел агресивната поза на Дики Дрискол — конярят, който често й триеше сол на главата заради нейните пусти безразсъдства.
— Игричките ти не минават пред мен, Мадлин. Защо си в Шалис Хол?
— И аз бих могла да те попитам същото. В края на краищата вече съсипа живота на един човечец, като му отне имуществото. — Мадлин побърза да контраатакува, въпреки че след тазсутрешната неочаквано пламенна защита на лейди Табард не искаше да се сражава с него на този фронт. — Вече цялото ли го пропиля?
— Не отговори на въпроса ми, затова ще те питам нещо друго. — Той я огледа внимателно както в гостната, но този път вниманието му бе насочено основно към лицето й. — Защо се правиш на компаньонка на онова глупаво девойче?
Беше й трудно да го погледне в очите. Той винаги прозираше в нещата, но преди любовта смекчаваше остротата на взора му. Сега, лишен от топлина, погледът му виждаше прекалено надалеч, виждаше проклетата несигурност, която Мадлин толкова рядко изпитваше… и с която бе пропита в момента.
— Не ти отговорих, защото не съм длъжна да ти отговарям. — Тя нервно се дръпна от него.
— Значи си замислила някаква пакост. — Присвитите му очи не я изпускаха за миг. Тя отиде до балкона и се взря надолу към алеята, където спираха няколко окъснели карети. — Надявах се, че престоят в чужбина ще те накара да пораснеш, но очевидно това е бил необоснован оптимизъм.
Обвинението му почти я остави без дъх.
— Аз отдавна съм пораснала. Зряла съм по рождение.
— Избяга.
На това обвинение нямаше как да отговори. Беше избягала.
— Но не от отговорностите си — отговори тя, наранена от думите му. — А от теб.
По дяволите. Ама че неуместно признание.
— Защо й е на една зряла по рождение жена да бяга от един най-обикновен мъж?
— Не от мъжа. — Тя си пое дъх. Гейбриъл сякаш изразходваше всичкия въздух в стаята. — От клюките. Исках клюките да заглъхнат.
— Четири години… клюките са абсолютна леш. Гарваните са ги оглозгали до кости.