Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)
- Автор: Кан Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)». Краткое содержание книги:
Мръкна се. Старейшината стана и се насочи към края на селото, следван от гостите и повечето жители. Над главите на хората лумнаха няколко факли, подобни на разтревожени духове. Кучета завиха жално, звездите изглеждаха безкрайно далеч.
Спряха пред една скала, голяма като къща. В стената й беше изсечен малък олтар.
Дребосъка, очевидно объркан и смутен, вървеше съвсем близо до Индиана.
— Наистина ли те накарали наш самолет падне, Инди? — попита той. — Да вземат нас тук?
— Не, Дребосък — успокои го Инди. — Това са само суеверия, нещо като приказките за призраци. Не се тревожи.
Но Дребосъка не се успокои. Знаеше безброй приказки за призраци — за планинските демони и блуждаещите духове на дедите си. Разказваха ги братята му до нощта, в която изчезнаха, чуваше ги на улицата, след като семейството му се пръсна и той остана сам, след като самите разказвачи бяха отнесени от зли духове. Чуваше ги навсякъде — в мрачни улички, в задните дворове на мръсни кръчми. Истории, които оживяваха само нощем, когато духовете се събуждаха.
Дребосъка отправи мълчалива молитва към Бога-пазач на призраците, към онзи, който държеше духовете под ключ, но понякога ги пускаше в света на живите.
Групата спря пред изсечената в скалата ниша и шаманът събра молитвено ръце. Дребосъка започна да се катери по гладката повърхност, твърдо решен да провери дали този примитивен храм е обитаван от призраци, които биха представлявали заплаха за Инди. Но Индиана го дръпна обратно и го стрелна с предупредителен поглед.
— Оттук ли взеха Сивалинга? — обърна се той към старейшината.
— Да.
Индиана надникна в дупката. Беше празна, но в основата й си личеше мястото, където бе стоял коничният камък. Формата му беше позната.
— Гладък ли беше камъкът? — попита той.
— Да — кимна шаманът.
— Донесен от Свещената река?
— Да, преди много години. Преди бащата на баща ми.
— И имаше три пресечени линии, нали? — Инди вече съвсем ясно го виждаше в съзнанието си.
— Точно така.
— Тези линии представляват трите равнища на Вселената — продължи Индиана. — Илюзията на материалния свят, реалността на безсмъртния дух, единството на пространство, време и материя. Силна митология, нуждаеща се от впечатляващи талисмани. Виждал съм камъни като този, който сте изгубили. Но защо махараджата е взел вашия?
Уили се надигна на пръсти и надникна в празната ниша. Дребосъка я държеше за крака.
— Заповядаха ни да се молим на техния зъл бог — отрони с нескрита мъка шаманът. — Ала ние рекохме „не“!
Отблясъците на пламтящите факли играеха по насълзените му очи.
— Не разбирам как загубата на камъка може да унищожи селото — меко продума Уили.
Раменете на шамана се тресяха под напора на чувствата. Опита се да обясни на английски, но думите му убягваха. Мина на родното си наречие, просто за да пооблекчи многострадалното си сърце:
— Сивалинге нати уната.
Инди започна тихо да превежда:
— Когато взеха камъка, кладенците ни пресъхнаха. А сетне и реката стана само пясък. — Погледна въпросително шамана и попита: — Идораяк? (Суша?)
— На! — поклати глава шаманът. — Гос колан маха полава.
— Реколтата ни бе погълната от земята — продължи да превежда Инди. — Животните се разболяха и изпогинаха. Една нощ сред нивята избухна пожар. Мъжете хукнаха да го потушават, а когато се върнаха, жените плачеха в мрака. Ламаи.
— Ламаи. — повтори Уили, без да отделя поглед от устните на Инди, едва-едва осветени от догарящите факли.
— Децата — поясни тихо Инди. — Той казва, че са им откраднали децата.
Шаманът пристъпи напред и се взря в мрака. На Уили й се приплака, а Дребосъка потръпна от страх и се притисна до Инди.
Шаманът въздъхна тежко и се завърна в кръга светлина около Инди.
— Щом откриете Сивалинга, ще откриете и децата ни — каза той.
Инди притеснено се прокашля.
— Съжалявам, но наистина не зная как бих могъл да ви помогна.
Шаманът също не знаеше, но и не искаше да знае. Нещо опасно витаеше във въздуха, сякаш им предстоеше да се гмурнат във водовъртеж.
Шаманът и старейшината не отместваха очи от Инди и очевидно отказваха да приемат аргументите му каквито и да бяха те. Гледаха го очите на цялото село, на всички тези окаяни и умиращи от глад хора.
Инди продължи да протестира.
— Могат да ви помогнат единствено английските власти, които контролират този район — каза той.
— Те не искат и да чуят за нас — въздъхна старейшината.