Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Мушна се между тежко натоварен камион с открита каросерия и някакъв огромен ван — Мерцедес. Нейният мини купър изглеждаше като врабче, пърхащо между два слона. Рейчъл изпревари мерцедеса и се намести в миниатюрното пространство пред него, спечели си гневен клаксон, но вече беше далеч. Прехвърча през кръговото и излезе на главната магистрала към река Тибър.
Докато караше, държеше под око трафика от всички страни. За да се движиш безопасно по римските улици, се изискваше не толкова предпазливост, колкото стратегическо планиране. Благодарение точно на този си оглед Рейчъл забеляза опашката.
Черният седан изпревари друг автомобил и се вля в колоната пет коли зад нея.
Кой я следеше… и защо?
14:05
След петнайсет минути Рейчъл отби мини купъра към един подземен гараж пред стените на Ватикана, слезе и огледа улицата зад себе си. Черното БМВ беше изчезнало малко след като беше пресякла Тибър. Все още нямаше и следа от него.
— Благодаря — каза тя в мобилния си телефон. — Колата изчезна.
— В безопасност ли си? — Беше дежурният от управлението. Обадила се беше да докладва за опашката и беше оставила линията отворена.
— Така изглежда.
— Искаш ли да пратя патрул?
— Няма нужда. На площада има достатъчно карабинери. Оттук нататък нищо не ме грози. Ciao.
Не изпитваше смущение, че е вдигнала фалшива тревога. Никой нямаше да й се присмее. Карабинерите насърчаваха определено ниво на здравословна параноя у служителите си.
Намери място да паркира, слезе и заключи колата. Не прибра телефона — държеше го в ръка. Все пак би предпочела вместо него да държи деветмилиметровия си пистолет.
Изкачи рампата, излезе от гаража и тръгна към площад „Свети Петър“. Макар да се приближаваше към един от архитектурните шедьоври на света, вниманието й беше приковано към близките улици и алеи.
Все още нямаше следа от БМВ-то.
Хората в него сигурно бяха просто туристи, разглеждащи забележителностите на града от луксозното купе с климатик вместо пешком под жаркото обедно слънце. Лятото беше напрегнат туристически сезон и всички посетители рано или късно се отправяха към Ватикана. Това навярно беше и причината да си помисли, че я следят. Не казваха ли, че всички пътища водят към Рим?
А в нейния случай поне всички коли по пътищата отиваха там.
Успокоена, тя прибра телефона в джоба си и пое през площад „Свети Петър“.
Както обикновено, погледът й се плъзна по пиацата. От другата страна на настлания с плочи от шуплест варовик площад се издигаше базиликата „Свети Петър“, построена над гробницата на светеца-мъченик. Куполът й, проектиран от самия Микеланджело, беше най-високата точка в цял Рим. От двете й страни двойната колонада на Бернини се извива-ше в широки арки, ограждащи пиацата с форма на ключалка. Според Бернини колонадата трябвало да символизира ръцете на св. Петър, протегнати да прегърнат благоверните. Върху тези ръце стояха сто и четиридесет каменни светци и гледаха отвисоко зрелището долу.
А че беше зрелище, две мнения нямаше.
Някогашният Неронов цирк и сега си беше цирк.
От всички посоки гласове бърбореха на френски, арабски, полски, иврит, холандски, китайски. Организирани групи туристи гравитираха като островчета около гидовете си; други позираха с фалшиви усмивки пред камери и фотоапарати; имаше и набожни, които стояха на слънцето с библии в ръце и със сведени в молитва глави. Неколцина корейци бяха коленичили на плочите — всичките облечени в жълто. Из целия площад търговци си изкарваха хляба от тълпата — продаваха папски монети, ароматизирани броеници и осветени разпятия.
Рейчъл си отдъхна облекчено, когато стигна до другия край на площада и се приближи до един от петте входа към главния комплекс. Портата Санта Ана. Портата най-близо до мястото, където отиваше.
Пристъпи към един от швейцарските гвардейци. Както повеляваше традицията при тази порта, гвардеецът беше облечен в тъмносиня униформа с бяла яка и черна барета на главата. Той си записа името й, провери документите й за самоличност, после я изгледа от главата до петите, сякаш не му се вярваше, че с тънката си снага може наистина да е лейтенант от карабинерите. Накрая, изглежда, остана доволен и я насочи встрани към един служител на ватиканската полиция — Виджиланцата, — който й връчи ламиниран пропуск.
— Дръжте го у себе си през цялото време — предупреди я полицаят.