Наследници [The Summons-bg]

— И към наркотиците ли?

— Разбира се. Снощи бях на твърдо и на бира, довечера пак същото, утре пак. Но до края на седмицата ще мина на по-гадни неща.

— Искаш ли го?

— Не, но знам какво става.

Сервитьорката им донесе храната. Форест бързо си намаза една питка и отхапа голяма хапка. Когато отново бе в състояние да говори, той възкликна:

— Старецът е мъртъв, Рей, можеш ли да повярваш?

И двамата искаха да сменят темата. Въпросът за пороците на Форест скоро би довел до кавга.

— Мислех, че съм подготвен, но не бях.

— Кога за последен път го видя?

— През ноември, когато си прави операция на простатата. А ти?

Форест поръси сос „Табаско“ върху бърканите си яйца и се замисли.

— Кога беше инфарктът му?

Съдията имаше толкова много болести и операции, че трудно се помнеха.

— Той изкара три.

— Онзи в Мемфис.

— Значи вторият — рече Рей. — Преди четири години.

— Точно така. Прекарах известно време с него в болницата. Какво пък, беше на по-малко от шест преки от нас. Реших, че поне това мога да направя за него.

— За какво говорихте?

— За Гражданската война. Той още си мислеше, че сме победили.

Засмяха се при тази мисъл и няколко секунди ядоха мълчаливо. Тишината приключи, когато Хари Рекс ги намери. Той си отчупи от питката и заизрежда последните подробности от внушителната церемония, която бе подготвил за съдия Атли.

— Всички искат да дойдат в къщата — рече той с пълна уста.

— Не може — отвърна Рей.

— И аз така им казах. Искате ли гости довечера?

— Не — каза Форест.

— Трябва ли? — попита Рей.

— Такъв е обичаят — или у вас, или в погребалния дом. Но ако откажете, не е болка за умиране. Хората няма да се ядосат и да спрат да ви говорят.

— Ще правим поклонение в съда и погребение, не е ли достатъчно? — попита Рей.

— Според мен да.

— Не искам да седя цяла нощ в онази мрачна зала и да прегръщам бабички, които от двайсет години клюкарстват за мен — додаде Форест. — Ако искаш, ти ходи, но аз няма да ида.

— Дай да го пропуснем — каза Рей.

— Говориш като истински изпълнител — изсумтя брат му.

— Изпълнител ли? — попита Хари Рекс.

— Да, имаше завещание на бюрото му, подписано в събота. Простичко, написано на ръка завещание от една страница. Оставя всичко на нас двамата, изброява имуществото си и посочва мен за изпълнител. И иска ти да се погрижиш за легализирането.

Хари Рекс спря да дъвче. Потърка носа си с дебеличък пръст и се загледа към другия край на ресторанта.

— Странно — рече той, очевидно объркан от нещо.

— Какво е странно?

— Преди месец му съставих дълго завещание.

Всички спряха да ядат. Рей и Форест си размениха погледи, в които не се четеше нищо, защото никой не знаеше какво мисли другият.

— Сигурно е променил решението си — заключи Хари Рекс.

— Какво пишеше в другото завещание? — попита Рей.

— Не мога да ви кажа. Той е мой клиент и това е поверителна информация.