Наследници [The Summons-bg]

Съдията мразеше истории за духове и ги отричаше до една.

Когато Рей най-сетне седна, лактите и коленете му бяха изтръпнали. След известно време се изправи и се облегна на касата на вратата. Гледаше трите прозореца с пръст на спусъка. Ако наистина имаше някакъв натрапник, шумът очевидно го бе изплашил. Но колкото по-дълго стоеше там, толкова повече се убеждаваше, че виновен бе единствено вятърът.

Форест беше постъпил по-разумно. Колкото и мърляво да беше в „Дийп Рок“, сигурно беше по-спокойно от тук.

„Туп-туп-туп“, и Рей отново се хвърли на пода, и отново се разтрепера от страх, само че този път беше по-лошо, защото шумът идваше откъм кухнята. Взе тактическото решение да пълзи, вместо да се влачи по корем и докато стигне салона, коленете му пулсираха от болка. Спря при остъклените врати към трапезарията и зачака. Подът беше тъмен, но слабата светлина от верандата се процеждаше през щорите и осветяваше тавана и горната част на стените.

За пореден път се запита защо по-точно той, професор по право от престижен университет, се крие в мрака на някогашния си дом, въоръжен, изплашен до смърт, не на себе си, само и само за да опази тайнствения куп пари, на който бе попаднал. „А, де?“ — измърмори той.

Кухненската врата водеше към малка дървена тераска. Някой ходеше там, току пред вратата. По дъските се чуваха стъпки. После топката на вратата затрака, паянтовата топка с разваления механизъм. Който и да беше натрапникът, той бе взел смелото решение да влезе направо, вместо да се промъква през прозореца.

Рей беше от рода Атли и тук бе на своя територия. Освен това беше в Мисисипи, където употребата на огнестрелно оръжие за самоотбрана беше разрешена. Никой съд в този щат нямаше да възрази срещу драстични действия в такава ситуация. Рей приклекна до кухненската маса, прицели се в една точка в горната част на прозореца над мивката и започна да натиска пръст върху спусъка. Един силен изстрел в тъмното, дошъл отвътре и натрошил прозорец, със сигурност би изплашил всеки крадец.

Вратата отново изскърца, Рей натисна по-силно, ударникът прещрака и нищо не се случи. В револвера нямаше патрони. Рей превъртя барабана и отново дръпна спусъка, но пак не се чу изстрел. Усети, че изпада в паника, грабна празната кана за чай от плота и я хвърли към вратата. За негово облекчение тя вдигна повече шум, отколкото би могъл да произведе един куршум. Изплашен до смърт, Рей щракна лампата и хукна към вратата, размаха револвера и изкрещя:

— Махай се оттам!

Когато я отвори и не видя никого, изпусна поетия въздух и отново задиша.

Половин час мете стъклата, като вдигаше колкото се може повече шум.