![Наследници [The Summons-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/8/naslednici-the-summons-bg-download.jpg)
Наследници [The Summons-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зорница Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследници [The Summons-bg]». Краткое содержание книги:
Не беше честно да преживява отново миналото само защото баща му беше починал. Непрекъснато си го повтаряше. Естествено беше след смъртта да съжалява, че не е направил нещо повече, но в интерес на истината съдията се беше сърдил години наред, след като Рей напусна Клантън. И за съжаление бе станал отшелник след напускането на поста си.
Моментна слабост, после Рей изправи гръб. Нямаше да се упреква, задето избраният от него път бе различен от онзи, който бе пожелал баща му.
Хари Рекс започна да чете прощалното си слово. Беше обещал да е кратко.
— Днес сме се събрали да се сбогуваме с един стар приятел — подхвана той. — Всички знаехме, че този ден наближава, и всички се молехме никога да не дойде. — Той изброи връхните точки в кариерата на съдията, а после разказа за първата си поява в съда пред великия човек — преди трийсет години, като току-що завършил юрист. Ставало дума за най-обикновен развод, но кой знае как той успял да загуби делото.
Всички адвокати в залата бяха чували тази история стотици пъти, ала все пак се постараха да се засмеят на подходящите места. Рей погледна към тях, а после започна да ги изучава като група. Как можеше в толкова малко градче да има толкова много адвокати? Рей познаваше около половината. Доста от старите, които помнеше от детските и студентските си години, бяха или покойници, или пенсионери. Мнозина от по-младите не беше виждал никога.
Разбира се, него всички го познаваха. Та той беше синчето на съдия Атли.
Рей започваше да си дава сметка, че бързото му бягство от Клантън след погребението ще бъде само временно. Много скоро щеше да му се наложи да се върне, да се мерне в съда с Хари Рекс и да започнат легализирането, да подготви опис на имуществото и да се справи с още половин дузина задължения като изпълнител на бащиното си завещание. Това беше бърза, рутинна работа и щеше да отнеме само няколко дни. Но щяха да му трябват седмици и месеци, преди евентуално да разгадае мистерията с парите.
Дали някой от онези адвокати там не знаеше нещо? Парите сигурно бяха дошли покрай някое съдебно дело, нали така? Съдията нямаше друг живот освен правото. Като ги гледаше обаче, Рей не можеше да си представи откъде ще се вземат суми като ония, които бе скрил в багажника на малката си спортна кола. Всички юристи наоколо бяха дребни риби, провинциални адвокатчета, които драпаха да платят сметките си и да избутат колегите си. Тук сериозни пари нямаше. Кантората на Съливан имаше осем-девет адвокати, които представляваха банките и застрахователните компании, но изкарваха колкото да висят с докторите в клуба.
В целия окръг нямаше истински богат адвокат. Ърв Чембърлейн ей там с дебелите очила и нескопосаната перука притежаваше хиляди декари земя, предавани от поколение на поколение, но не можеше да ги продаде, защото нямаше купувачи. Освен това се шушукаше, че ходел в новите казина в Тюнайка.
Докато Хари Рекс продължаваше да нарежда, Рей си мислеше за адвокатите. Някой знаеше тайната. Възможно ли беше да е изтъкнат адвокат от окръг Форд?
Гласът на Хари Рекс започна да трепери и стана време да приключва. Той благодари на всички присъстващи и обяви, че съдията ще остане в ротондата до десет вечерта. Посочи за начало на процесията мястото, където стояха Рей и Форест. Хората тръгнаха послушно към източното крило и се наредиха на опашка, която се извиваше чак навън.
Цял час Рей трябваше да се усмихва, да стиска ръце и учтиво да благодари на всички, че са дошли. Изслуша десетки разкази за баща си и за човешките съдби, които великият съдия бе променил. Престори се, че помни имената на всички, които го познаваха. Прегръща възрастни жени, които никога дотогава не беше виждал. Процесията се движеше бавно покрай Рей и Форест и стигаше до ковчега, където всеки спираше и гледаше разстроен зле нарисувания портрет на съдията, после завиваше към западното крило, където чакаха книги за съболезнования. Хари Рекс се движеше насам-натам и стискаше ръце като някой политик.
По едно време Форест изчезна. Преди това промърмори на Хари Рекс нещо в смисъл, че се прибира в Мемфис и че му било писнало да гледа смърт.
Най-после Хари Рекс прошепна на Рей:
— Опашката е обиколила съда. Може да останеш тук цяла нощ.
— Измъкни ме — отвърна тихо Рей.
— Искаш ли да идеш до тоалетната? — попита Хари Рекс точно толкова силно, колкото да го чуят следващите в редицата.
— Да — отвърна Рей и направи крачка назад. Двамата се отдалечиха, шепнейки важно, и се скриха в един тесен коридор. Няколко секунди по-късно се появиха зад съда.