Наследници [The Summons-bg]

— Дай да го направим в съда, на първия етаж в ротондата, да го положим тържествено като крал или нещо такова.

— Сериозно ли говориш?

— Защо не? Точно по негов вкус. Целият град може да мине да отдаде последна почит.

— Харесва ми.

— Ще стане страхотно, повярвай ми. Ще говоря с шерифа да даде разрешение. Всички ще бъдат доволни. Кога е погребението?

— Във вторник.

— Значи ще направим поклонението утре следобед. Искаш ли да кажа няколко думи?

— Разбира се. Защо просто не организираш всичко?

— Нямаш проблеми. Избрахте ли ковчег?

— Ще идем утре сутрин.

— Вземете дъб, оставете ги тези бронзови и медни дивотии. Миналата година погребахме мама в дъбов ковчег и той беше най-красивото нещо, което съм виждал. Мейгъргел може да го докара от Тюпълоу за два часа. Освен това зарежи гробниците. Само те одират за тях. Пръст си и в пръст ще се върнеш, заровете мъртъвците и ги оставете да гният. Това е единственият начин. Добре правят онези от епископалната църква.

Рей беше малко зашеметен от потока съвети, но въпреки това бе благодарен. В завещанието си съдията не беше посочил материала на ковчега, но пък изрично държеше на гробница. Освен това искаше хубав паметник вътре. В крайна сметка беше от рода Атли и трябваше да бъде погребан като великите си предци.

Ако някой знаеше нещо за работата на съдията, това беше Хари Рекс. Докато гледаха как сенките падат по просторната морава на Кленова градина, Рей заяви колкото можеше по-небрежно:

— Изглежда е раздал всичките си пари.

— Не се учудвам. А ти?

— И аз също.

— На погребението ще дойдат стотици хора, почувствали щедростта му. Сакати деца, болни хора без осигуровки, чернокожи младежи, които е изпратил в колеж, всички пожарникари доброволци, гражданският клуб, футболният отбор, групата ученици, които ходиха в Европа. Нашата църква изпрати лекари в Хаити и съдията ни даде хиляда долара.

— Ти откога ходиш на църква?

— От две години.

— Защо?

— Намерих си нова жена.

— Коя подред ти е?

— Четвърта. Тази обаче наистина ми харесва.

— Радвам се за нея.

— Голям късмет извади тя.

— Харесва ми идеята за поклонение в съда, Хари Рекс. Всички, които изреди, могат да изразят почитта си публично. Има много място за паркиране и няма да се тревожим къде ще седнат хората.

— Идеално.

Форест зави по алеята и удари спирачки на десетина сантиметра зад кадилака на Хари Рекс. Измъкна се от колата си и се затътри към тях в полумрака. Май че носеше цяла каса бира.