![Наследници [The Summons-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/8/naslednici-the-summons-bg-download.jpg)
Наследници [The Summons-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зорница Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследници [The Summons-bg]». Краткое содержание книги:
Заминаха, с колата на Рей естествено, като първо обиколиха площада и разгледаха обстановката. Знамето пред съда бе свалено наполовина. Стотици хора чакаха търпеливо да окажат последна почит на съдията.
10
След двайсет и четири часа в Клантън Рей копнееше да си тръгне миг по-скоро. След поклонението вечеряха с Хари Рекс в държания от чернокожи ресторант „При Клод“ в южната част на площада, където в понеделник специалитетът беше пиле на скара с печен боб, толкова пикантно, че сервираха студения чай с двулитрови кани. Хари Рекс се наслаждаваше на успеха на грандиозното изпращане на съдията и след вечеря бързаше да се върне в съда, за да надзирава края на поклонението.
Форест очевидно нямаше да нощува в града. Рей се надяваше, че е в Мемфис, у дома при Ели, и се държи прилично. Но си познаваше човека. Колко пъти щеше да се проваля, преди да свърши окончателно? Хари Рекс каза, че шансът Форест да се яви на утрешното погребение бил петдесет на петдесет.
Когато остана сам, Рей излезе с колата от Клантън. Не беше тръгнал някъде конкретно. Имаше нови казина по реката, на сто километра път, а при всяко връщане в Мисисипи чуваше нови клюки за най-модния бизнес в региона. В щата с най-ниски доходи на глава от населението бе дошъл легализираният комар.
На час и половина от Клантън Рей спря за бензин и докато зареждаше, забеляза нов мотел от другата страна на магистралата. Всичко беше ново тук, където доскоро се простираха само памукови поля. Нови пътища, нови мотели, ресторанти за бързо хранене, бензиностанции, билбордове, всичко това се беше появило благодарение на казината, изникнали като гъби наоколо.
В мотела имаше два етажа стаи с врати, които се отваряха към паркинга. Тази вечер май нямаше много клиенти. Рей плати 39,99 долара за двойна стая на долния етаж отзад, където нямаше други коли или камиони. Паркира аудито колкото се може по-близо до стаята си и за секунди прибра трите торби за боклук.
Парите покриха едното легло. Рей не спря да им се любува, защото беше убеден, че са мръсни. И вероятно белязани по някакъв начин. Сигурно фалшиви. Каквито и да бяха, нямаше да останат за него.
Всички банкноти бяха стодоларови, някои чисто нови и неупотребявани, други повъртени малко в оборот. Нито една не беше скъсана сериозно и нито една не беше с дата преди 1986-а или след 1994-та. Около половината бяха събрани на пачки по две хиляди и Рей преброи първо тях — сто хиляди долара в стодоларови банкноти правеха около четирийсет сантиметра. Преброи парите на едното легло, после ги подреди върху другото на колонки и купчини. Внимаваше много, времето не беше проблем. Като докосваше парите, той ги търкаше между палеца и показалеца си и дори ги миришеше, за да провери дали не са фалшиви. Определено изглеждаха истински.
Трийсет и една купчини плюс малко отгоре — по-точно казано, 3 118 000 долара. Измъкнати като заровено имане от рушащия се дом на човек, който приживе не бе получил от заплати и половината от тези пари.
Не можеше да не се възхити на пръснатото пред него съкровище. Колко пъти в живота си щеше да види три милиона долара? Колцина имаха този шанс? Рей седна на един стол, притисна лицето си с длани и се загледа в стройните редици пачки, замаян от мисълта откъде идваха и за къде бяха предназначени.
Затръшната врата на кола го сепна от унеса му. Това място беше идеално за грабеж. Когато пътуваш с милиони в брой, всеки ти се струва потенциален крадец.
Той натъпка парите обратно, върна торбите в багажника на колата си и потегли към най-близкото казино.
Опитът му с комара стигаше до една съботно-неделна разходка до Атлантик Сити с още двама професори по право, които бяха чели „Как да спечелиш при игра на зарове“ и смятаха, че могат да бият банката. Не можаха. Рей не беше играл много-много и карти. Намери си място на масата за блекджек със залози от по пет долара и след два ужасни дни в онази шумна тъмница се прости с шейсет долара и се зарече никога да не се връща. Така и не научи колко са загубили колегите му, но разбра, че комарджиите често лъжат за успехите си.
В казино „Санта Фе“ се бе събрала доста прилична клиентела като за понеделник вечер. Самото казино представляваше набързо построена кутия с размерите на футболно игрище. Залепен до нея десететажен блок подслоняваше гостите, предимно пенсионери от Севера, на които едно време и през ум не би минало да стъпят в Мисисипи, но сега бяха привлечени от безбройните ротативки и безплатния джин по време на игра.
В джоба си имаше пет банкноти, взети от пет различни части на плячката, която преброи в мотелската стая. Отиде до празна маса за блекджек с полузаспало крупие и подаде първата банкнота.