Наследници [The Summons-bg]

Опита се да не мисли за кутиите. Седнал в кабинета на баща си, той мислено състави неофициален некролог.

Съдия Атли бе избран за председател на 25 областен канцлерски съд през 1959 г. и беше преизбиран с голяма преднина на всеки четири години до 1991 г. Трийсет и две години съвестна служба. Като юрист беше безупречен. Много рядко Апелативният съд отменяше негово решение. Колегите му често го молеха да решава деликатни дела в техните райони. Беше гостуващ лектор в Юридическия факултет на Университета на Мисисипи. Пишеше стотици статии за практиките, процедурите и тенденциите. На два пъти отказа назначения за Върховния съд на щата: просто не искаше да напуска своята съдебна зала.

Когато не носеше тога, съдия Атли се занимаваше с всички местни въпроси — политика, общественополезна дейност, училища и църкви. Малко неща в окръг Форд ставаха без негово съгласие и рядко някой се захващаше с нещо, което съдията да не одобрява. По различно време той бе участвал във всеки местен съвет, конференция или специална комисия. Без много шум подбираше кандидатите за местните административни служби и без много шум помагаше за поражението на онези, които не получаваха благословията му. В свободното си време, доколкото оставаше такова, той изучаваше историята и Библията и пишеше юридически статии. Нито веднъж не бе играл бейзбол със синовете си, нито веднъж не ги бе завел за риба.

Беше последвал в смъртта съпругата си Маргарет, починала внезапно от аневризъм през 1969-а година. Бе оставил двама синове.

И някъде по средата бе успял да източи отнякъде цяло състояние.

Вероятно ключът към загадката се криеше в писалището, някъде из купищата хартия или може би в чекмеджетата. Трябваше да има някаква следа. Рей не можеше да си представи някой в окръг Форд да притежава собствен капитал на стойност два милиона долара, а да държиш такива пари в брой беше немислимо.

Трябваше да ги преброи. На два пъти ходи да провери дали са още там. Само преброяването на двайсет и седем кутии „Блейк и син“ го бе накарало да се разтрепери. Щеше да изчака до ранните часове на деня, когато има много светлина, а градът още не се е размърдал. Щеше да покрие кухненските прозорци и да вади кутия по кутия.

Малко преди полунощ Рей откри лек дюшек в една спалня на долния етаж и го завлече в трапезарията, на шест метра от килера с метлите. Оттам виждаше алеята пред входа и съседната къща. На горния етаж намери трийсет и осем калибровия „Смит и Уесън“ на съдията в чекмеджето на нощната масичка. С миришеща на плесен възглавница и вонящо на мухъл одеяло той напразно се мъчеше да заспи.