Наследници [The Summons-bg]

Докараха красивия дъбов ковчег от източното крило на съда върху погребална количка, драпирана с пурпурно кадифе. Мистър Мейгъргел водеше, а негов помощник буташе. Зад ковчега вървяха Рей и Форест, а зад тях бяха бойскаутите от почетната стража със знамена и изгладени униформи в цвят каки.

Тъй като Рубън В. Атли бе воювал за страната си, ковчегът му бе покрит с американското знаме. И по този повод контингент местни запасняци отдаде почест, когато о.з. капитан Рубън Атли бе спрян в центъра на ротондата. Там чакаше Хари Рекс, облечен в хубав черен костюм и застанал пред дълъг ред кошници с цветя.

Половината адвокати от окръга също бяха дошли и по предложение на Хари Рекс се бяха строили в специален кордон близо до ковчега. Всички градски и окръжни началници, съдебни чиновници, полицаи и помощник-шерифи също присъстваха и когато Хари Рекс пристъпи, за да започне словото си, хората се люшнаха напред. Горе, на второ и трето ниво на съда, имаше още тълпи, които се облягаха на железните парапети и зяпаха надолу.

Рей беше с чисто нов тъмносин костюм, купен само преди няколко часа в „Поупс“, единствения мъжки бутик в града. Струваше триста и десет долара и беше най-скъпият в магазина, но мистър Поуп настоя да свали десет процента от тази превисока цена. Новият костюм на Форест беше сив. Струваше двеста и осемдесет долара без намалението и също бе платен от Рей. Форест не беше обличал костюм от двайсет години и се кълнеше, че няма да си сложи такова нещо на погребението. Хари Рекс обаче го наруга и го прати в бутика.

Синовете стояха от единия край на ковчега, Хари Рекс от другия, а неостаряващият пазач на съда Били Бун бе поставил в средата портрет на съдия Атли. Беше нарисуван десет години по-рано от местен художник, безплатно, и всички знаеха, че съдията не го харесваше особено. Той го бе окачил в своя кабинет до съдебната зала, зад една врата, та да не го вижда никой. След изборното му поражение местните големци го окачиха в централната съдебна зала, високо над съдийската банка.

Бяха отпечатани програми за „Последно сбогом на съдия Рубън Атли“. Рей задълбочено разучаваше своята, защото не искаше да гледа събралите се. Всички се взираха в него и Форест. Преподобният Палмър прочете многословна молитва. Рей държеше церемонията да е кратка. Утре беше погребението.

Бойскаутите пристъпиха напред със знамето и дадоха тон за „Клетва за вярност“, а после сестра Олида Шумпърт от Църквата на Светия дух излезе и запя „Да се сберем до реката“ — а капела, защото определено не й трябваше съпровод. Думите и мелодията извикаха сълзи в очите на мнозина, включително и на Форест, който стоеше до брат си със сведена глава.

Застанал до ковчега, Рей слушаше как плътният й глас отеква в свода на ротондата и за пръв път чувстваше колко му тежи смъртта на баща му. Помисли си за всичко, което можеха да правят заедно сега, когато бяха мъже, всичко, което не бяха правили, докато двамата с Форест бяха просто деца. Но той бе живял своя живот, съдията — неговия, и това бе устройвало и двамата.