Наследници [The Summons-bg]

— Залагам ги.

Няколко секунди по-късно дама купа и поп пика се облещиха насреща му и той спечели третата си игра поред.

Тъй като крупието беше напълно бодро и началникът му бе огледал парите, Рей реши да приключи въпроса веднъж завинаги. Извади останалите стодоларови банкноти от джоба си и ги остави на масата. Крупието ги огледа внимателно, после сви рамене и попита:

— Искате ли дребни?

— Не, залагам всичко.

— Залагат се триста долара в брой — каза високо крупието и шефът на играта надникна през рамото му.

Рей остана на десетка и шестица. Крупието удари десетка и четворка и когато обърна вале каро, Рей спечели четвъртата си игра поред. Парите изчезнаха и бяха заменени с шест черни чипа. Сега Рей имаше десет чипа, хиляда долара, и освен това знаеше, че останалите трийсет хиляди банкноти в багажника на колата му не са фалшиви. Остави един чип на крупието и отиде да си вземе бира.

Високият бар беше издигнат на метър и нещо, тъй че който иска, да може да си вземе нещо за пиене и да гледа какво става. Или пък да гледа професионален бейзбол, повторенията на автомобилните състезания „Наскар“ или боулинг на някой от дузината екрани. Но не можеше да се залага за изхода от мачовете; това още не беше разрешено.

Знаеше какви рискове крие казиното. Парите бяха истински, но можеха да са белязани по един или друг начин. Подозренията на второто крупие и началника му може би бяха достатъчни, за да изпратят банкнотите за оглед при момчетата горе. Рей беше сигурен, че са го записали на видео също като всички останали. Системите за наблюдение в казината не пропускаха; знаеше го от двамата си умни приятели, които смятаха да обират банката на зарове.

Ако бяха белязани, лесно щяха да го спипат. Нали?

Но къде другаде да провери парите? Да иде в Първа национална банка в Клантън и да връчи на касиерката няколко банкноти? „Бихте ли им хвърлили един поглед, мисис Дъмпси, да видите дали не са фалшиви?“ Нито един касиер в Клантън не беше виждал фалшиви пари, а до обяд целият град щеше да научи, че синчето на съдия Атли се мотае с подозрителни пари в джоба.

Мина му през ум да почака, докато се върне във Вирджиния. Там можеше да накара адвоката си да му намери експерт, който да прегледа част от банкнотите, без нищо да се разчуе. Но не можеше да чака толкова дълго. Ако парите бяха фалшиви, щеше да ги изгори. В противен случай не знаеше какво да прави с тях.

Пиеше бирата си бавно, за да им даде време да изпратят две-три горили да кажат: „Може ли за минутка?“ Едва ли работеха толкова бързо и Рей го знаеше. Ако парите бяха белязани, щяха да минат дни, преди да ги свържат с източника им.

Да кажем, че го хванат с белязани банкноти. Кой закон беше престъпил? Беше ги взел от къщата на починалия си баща, която бе завещана на него и брат му. Той беше изпълнител на завещанието и скоро щеше да поеме отговорността по опазването на имуществото. Имаше на разположение месеци, преди да ги декларира пред данъчните. Ако съдията бе събрал парите с незаконни средства — много съжалявам, но вече е мъртъв. Рей не беше извършил нищо лошо, поне до момента.