Наследници [The Summons-bg]

9

В седем и половина слънцето го събуди. Парите още си бяха там, на същото място. Недокоснати. Вратите и прозорците не бяха отваряни, доколкото можеше да прецени. Направи си кана кафе и докато пиеше първата чаша на кухненската маса, взе важно решение. Ако някой бе хвърлил око на парите, значи не можеше да ги остави тук дори и за миг.

Но двайсет и седемте кутии „Блейк и син“ нямаше да се съберат в багажника на малкото му ауди.

В осем телефонът иззвъня. Хари Рекс докладва, че Форест е бил доставен в мотел „Дийп Рок“, че окръжните власти позволяват церемония в ротондата на съда следобед от четири и половина и че вече е намерил сопрано и почетна стража. В момента пишел прощално слово за обичния си приятел.

— Какво става с ковчега? — попита той.

— Ще се срещам с Мейгъргел в десет — отвърна Рей.

Поговориха си няколко минути за Форест. Много пъти бяха водили същия разговор. Когато затвори, Рей побърза да се хване за работа. Отвори прозорците и капаците, за да вижда и чува кой идва. Из кафенетата около площада вече се бе разчуло, че съдия Атли е починал, тъй че нищо чудно някой да наминеше насам.

Къщата имаше твърде много врати и прозорци, а Рей не можеше непрекъснато да стои на стража. Ако някой търсеше парите, този някой щеше да ги намери. За няколко милиона долара един куршум в главата на Рей би бил солидна инвестиция.

Парите трябваше да се преместят.

Застанал пред килера с метлите, той взе първата кутия и изсипа банкнотите в черен найлонов чувал за смет. Последваха още осем кутии и когато събра около милион долара в чувал номер едно, той го занесе до кухненската врата и надникна навън. Празните кутии бяха върнати в шкафа под лавиците. Бяха напълнени още два чувала за боклук. После Рей докара колата близо до верандата, възможно най-плътно до кухнята, и огледа пейзажа за евентуални хорски погледи. Не забеляза нищо. Единствените съседи бяха онези стари моми, които не виждаха дори телевизора в собствената си къща. Спринтирайки от къщата до колата, Рей натовари парите в багажника, мести чувалите насам-натам и когато му се стори, че капакът може да не се затвори, го блъсна с всичка сила. Ключалката изщрака и Рей Атли въздъхна облекчено.

Не беше много сигурен как ще разтовари плячката във Вирджиния и как ще я пренесе през оживената пешеходна зона до апартамента си. По-късно щеше да му мисли.