Космическият ловец (Гълтачът на души)
- Автор: Резник Майкл (Майк) Даймонд
- Язык: болгарский
- Год: МГТУ им. Н.Э. Баумана
- ISBN: 978-5-7038-3807-5
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият ловец (Гълтачът на души)». Краткое содержание книги:
Съществото замря неподвижно и Лейн се озова на хиляда километра преди да съумее да спре „Смъртоносен“. Сега очите му долавяха някакъв намек за Звездопрах, защото част от облака бе започнала леко да просветлява в някакво сияние.
— Това не ми харесва — каза Лейн. — Проклетото животно би трябвало да се опита да направи нещо!
Той отново започна да се приближава, спирайки на всеки петстотин метра. Дланите му бяха потни и левият му клепач започна да играе. Безкрайно предпазливо той приближаваше кораба все повече и повече.
— Дявол да го вземе! — прошепна той. — Защо не помръдва?
— Тресеш се като лист, Лейн — каза му Моряка и истерично се изкиска.
— Ти сам не изглеждаш безкрайно спокоен — върна му го Лейн, поглеждайки плувналия в пот старец.
В един момент кораб и същество останаха неподвижни в космоса. Лейн изведнъж сам осъзна, че се тресе, точно както Моряка му беше казал. За четвърт век лов и убийства, той беше попадал в не малко опасни ситуации и бе развил навика да става все по-хладнокръвен с увеличаване на опасността. Изненадващо за себе си той установи, че се бори с пристъп на сляпа паника, с неудържимото желание да обърне кораба и да се се измете оттук колкото може по-бързо.
С огромно усилие на волята той отдръпна ръката си от пулта за управление и отново започна да приближава към съществото. Моряка седна в едно от креслата и със сила се облегна назад. Лицето му беше пепелявосиво, а ръцете му стискаха облегалките на креслото с всичка сила.
Съществото започна да отстъпва и в един миг се изтръгна от облака в открития космос. „Смъртоносен“ го последва след няколко секунди и тогава двамата мъже да първи път успяха да го огледат добре. Имаше неправилно сферична форма, излъчваше тъмночервено сияние и непрестанно променяше интензивността на излъчването. Не се забелязваха никакви сетивни органи, нито органи на движението, макар да бе напълно очевидно, че създанието великолепно осъзнава къде се намира и че е напълно в състояние да ги напусне когато пожелае. Беше голямо, може би към седем километра в диаметър, но размерите му се меняха непрестанно и синхронно с пулсациите в яркостта и цвета му. Лейн нямаше никаква представа как това същество би могло да се храни, как се репродуцира и дали изобщо можеше да се репродуцира. Подозираше, че не може. Би могло да бъде на една година, на един век или на възрастта на Галактиката — излъчваше някакво чувство за извънвремие, което правеше всички предположения за възрастта му безсмислени и ненужни. Висеше в пространството, огромно, пулсиращо, живо същество от чиста енергия, впечатляващо с размерите си и с потенциала на своята мощ.
— Е — изграчи Лейн, — какво чака?
— Великолепно е! — задъхано прошепна Моряка. — То е всичко, което съм си представял, че ще бъде.
— Я да видим сега ще можем ли да го накараме малко да подскочи и да разберем как се движи — предложи Лейн.
Той насочи корабния молекулярен имплодер към съществото без видим ефект.
— Хм, а как иначе — промърмори Лейн. — Проклетата твар няма никакви молекули.
Все още се бореше с епизодичните импулси да избяга оттук, но установи, че вече му е по-лесно да се контролира, може би защото съществото се бе изтеглило малко по-далече.
— Какво ли прави там, Лейн? — попита Моряка.
— Проклет да съм, ако имам някаква представа — отговори Лейн. — Преценява ни вероятно, опитва се да разбере какво сме намислили. Но е красиво, нали?
Двамата гледаха съществото на екрана. Точно в този момент то спря да се отдалечава и вместо това започна да се приближава към тях.
— Имаме два избора — каза Лейн с хладнокръвие, каквото не чувстваше. — Можем да опитаме да избягаме, но можем и да видим дали вибраторът ще го задържи поне на една ръка разстояние.
— Да бягаме — предложи Моряка.
Лейн също искаше да избяга, толкова силно искаше да се махне оттук, че си наложи да остане. Чувството на страх му беше непознато и той бе толкова обезпокоен от него, че реши да се пребори с него по единствения възможен начин — чрез насрещен курс за сблъскване. Дори не мислеше за съществото, което приближаваше към кораба им. Единствената му грижа бе да победи скрития демон, който изведнъж се бе изтръгнал на свобода в съзнанието му.
Лейн премести ръката си върху вибратора — стационарен вариант на скрийчър, работещ в обхвата на радиочестотите — и изстреля импулс към създанието.
И тогава настана ад.
Лейн и Моряка едновременно изкрещяха. Старецът рухна на пода, но Лейн съумя да запази равновесие макар и не разсъдъка си. Страхът и безпокойството, които бе изпитвал само допреди секунда изчезнаха и се смениха с нещо друго — нещо толкова странно и чуждо, толкова болезнено, че заплашваше да разкъса съзнанието му на парчета.