Джек от сенките [bg]

— С което ще подхраниш своята гордост и тщеславие, нали?

— Донякъде. Но освен това ще поднеса дар в краката на Бога на Справедливостта и ще отърва обществото от един престъпник.

Джек се разсмя. Другият се присъедини към него.

— И как възнамеряваш да осъществиш замисъла си? — попита накрая Джек.

— Като го хвърля в затвор, откъдето никой не може да избяга и където няма да може да прави нищо, освен да съществува. От време на време ще въвеждам известни дразнители, които да занимават мислите му, а сетне ще ги премахвам. Така в съзнанието му ще се редуват периоди на депресия и еуфория. Постепенно ще прекърша самоувереността му, като скъсам връзката й с гордостта, от която израства.

— Сега вече всичко ми е ясно — кимна Джек. — Както виждам, всичко си обмислил внимателно — и сигурно от доста време.

— Можеш да не се съмняваш в това.

Джек побутна встрани празната чиния, облегна се назад в креслото и известно време разглежда отраженията, които ги заобикаляха.

— Не бих се учудил, ако сега ми кажеш, че твоят камък може да се изгуби случайно по време на някое пътешествие през океана, да бъде закопан, изгорен, или разтрошен на прашинки.

— Не виждам смисъл, след като сам си се досетил.

Повелителя на Прилепите се надигна и махна небрежно с ръка към пространството над главите им.

— Виждам, че ваната ти вече е приготвена. Както и един кат нови дрехи. Ще те оставя, за да се освежиш на спокойствие.

Джек кимна и също се надигна.

И тогава под масата се разнесе трясък, последват от странно бръщолевене и кратък, пронизителен писък. Джек почувства, че някой стиска левия му прасец. В следния миг бе запратен на пода.

— Долу! — изкрещя Повелителя на Прилепите и заобиколи масата. — Назад, ти казвам!

Изпод наметалото му литна малък рояк прилепи и се спусна стремително към нещото, появило се под масата. То изпищя уплашено, но въпреки това продължи да стиска прасеца на Джек — с такава сила, че всеки миг заплашваше да го счупи.

Джек се изправи и започна да се дърпа назад. Ала болката бе направо нетърпима, както и отвращението при вида на онова, което го стискаше.

Това беше някакъв лишен от косми мъртвешки блед крайник, лъскав и целият покрит със синкави петънца. Повелителя на Прилепите стовари тежкия си ботуш върху него и пръстите се разтвориха, но миг преди крайникът да изчезне надолу, Джек зърна някакво сгърчено, ужасяващо лице.

Лицето принадлежеше на някакво чудовищно създание, жертва на гротескови опити да бъде създаден човек, които очевидно се бяха провалили. Главата му беше асиметрична, цялата покрита с дълбоки рани, през които се виждаше отвратителна лигава вътрешност. Костите му прозираха през прозрачната кожа, краката му бяха къси и дебели като дървесни стебла и завършваха с кръгли и плоски стъпала, от които се люшкаха като змии или червеи поне десетина тънки и издължени пръсти. Ръцете му бяха по-дълги от туловището. Създанието приличаше на смачкан и разкапан плод, на нещо, което първо е било замразено, сетне разтопено и накрая изпечено. Приличаше…