Окото на дявола
- Автор: Николов Симеон
- Серия: Крал Мрак #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на дявола». Краткое содержание книги:
Пръчоглавите се нахвърлят върху теб от двете страни. Рогата им се насочват заплашително към главата ти. Ако не направиш нещо, след част от секундата ще бъдеш млад и красив труп.
Отскачаш от нападателите, падаш на гръб и правиш кълбо назад по тревата. Пръчоглавите налитат с дългите си рога един срещу друг и си нанасят дълбоки кървави рани, които за малко отвличат вниманието им от теб. Това ти дава време да се изправиш и да приготвиш оръжието си.
С оголен меч в дясната рака и остър нож в лявата се хвърляш срещу двамата пръчоглави. Този път сам налагаш борбата. Ударите ти нанасят дълбоки, но не смъртоносни рани. Уплашените пръчоглави отстъпват разтреперани, проклинайки часа, в който са се спречкали с теб. Постепенно силите се изравняват, на всеки твой удар отговаря ту единият, ту другият противник.
Двамата пръчоглави имат обща сила 8, общ живот 12.
Ако спечелиш битката, мини на 219.
При загуба попадаш на 286.
123
— Насам, насам! — чува се какавански глас.
Група какавани се юрват към теб. Време за губене няма. Както си лежиш в тревата започваш да пълзиш към близките върби. Добре, че не се отдалечи много от реката.
Още няколко движения с колене и лакти — и ти вече си във върбалака. Дебелаците минават съвсем близо до теб, но не те забелязват.
— Като че вдън-земя потъна! — тюхка се един от тях. Цялата банда смърдящи дебелаци се връща в полето. Там какаваните се чувстват най-сигурни.
Мини на 7.
124
Тръгваш си без подаръка на пернатите кудкудяци. За какво са ми пера, казваш си, само ще ми пречат. И без това не ти е леко да вървиш с торбата към незнайното място, където ще намериш лек за крал Здрач.
Оглеждаш се внимателно. Доколкото помниш, тук някъде живеят и ловуват шибидаците. Вече си в техните владения, можеш да очакваш всичко.
Скоро долавяш едно далечно гр-р-р-р-р! Това е най-отвратителният звук, който си чувал през своя скитнически живот. Тракат със зъби шибидаците, зелените горски човечета.
Какво да правиш?
Ще се върнеш назад — попадаш на 223.
Ще спреш да помислиш — отиваш на 211.
125
Тук е свърталище на разбойници, казваш си, трябва да си обирам крушите. Сред превитите до водата върби съзираш свирепите лица на няколко разбойника. Вляво е гората, пълна със слузести зелени човечета, вдясно е полето на какаваните, а по-надолу, отвъд реката, се намира територията на хай-ваните.
Тръгваш бавно назад. Мислиш си дали не е по-добре да се върнеш в крепостта и да разпиташ хората къде може да се намери лекарство за крал Здрач.
Наоколо е полутъмно. Срещал си здрача хиляди пъти, но тоя тук е малко по-особен. Струва ти се, че ту виждаш шибидаци, ту пред очите ти се изнизват цели тумби какавани и хай-вани. Последният път, когато срещу теб изскачат от здрача няколко хай-вани с издути кореми, облечени с нещавени кожи, побягваш към някаква скала, зад която мислиш да се скриеш.
Когато наближаваш, срещу теб духва силен вятър. Това, което мислиш за скала, е Духавей. Издигаш се високо над земята и понесен от вятъра се връщаш назад към къщичката на старицата.
Мини на 206.
126
Към лекото шумолене на вятъра се прибавя нов звук, като че ято птици пърха с невидими крила над дърветата. Вдигаш глава и поглеждаш нагоре, но през гъстата зелена маса на листата не забелязваш нищо. Пък и в здрача не можеш да кажеш със сигурност има ли нещо във въздуха или не.
Шумът става все по-силен и тревожен. Не ти се иска да те нападне ненадейно звяр или горски дух. Внезапното нападение ще ти попречи да извадиш оръжие или да си послужиш с вълшебен предмет.
Вдясно от теб през гъсталака съзираш малка поляна. Втурваш се към нея с мисълта, че ако стигнеш до поляната и застанеш в средата й, никой не може да те изненада. Колкото и да е бърз нападателят, ще имаш време за защита.
Спираш задъхан насред поляната и поглеждаш на запад, откъдето иде шумът. По върховете на дърветата стъпват леко и изящно някакви необикновени хора. Това са ходещите по върховете.
Ако искаш да промениш нещата, мини на 58.
Ако оставиш нещата да се вървят по своя път, попадаш на 177.
127
Вдигаш рязко глава. Няколко зелени човечета стоят, не помръдват, само пълните им със злоба и ярост очи показват, че са живи същества, и то от най-опасните в Старата гора, въпреки хилавото телосложение и пословичната страхливост.
Навеждаш глава и се правиш, че не ги забелязваш, но това не може да продължи вечно. Мисълта ти работи бясно, ще ти се да скочиш и да хукнеш презглава накъдето ти видят очите, но това не е изход от положението. Да, не е най-добрият изход!