Окото на дявола
- Автор: Николов Симеон
- Серия: Крал Мрак #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на дявола». Краткое содержание книги:
Мини на 86.
128
Нещо се е променило в гората. Дълго време не можеш да разбереш какво е то, но най-подир се сещаш. Във въздуха се носи заплаха.
Изведнъж птиците литват с писък над дърветата. Белки, катерички, разни дребни животинки се щурат насам-натам. Горските зверове надушват опасност.
Спираш за миг и се оглеждаш. Макар да усещаш заплахата, нищо не ти подсказва откъде иде тя.
Земята под краката ти се залюлява.
Падаш възнак и си удряш главата в тила.
Ако предпочиташ среща с живи същества, мини на 94.
Ако се стремиш към общуване с природата, попадаш на 161.
129
Тичаш с все сила към падналия човек. Още преди да стигнеш до него забелязваш, че лежи по корем, заровил лице в гъстата трева. Единият от краката му е отметнат неестествено встрани. Или е счупен, или е навехнат.
Опитваш се да го обърнеш на гръб, но ходещия по върховете е много по-тежък, отколкото можеш да предположиш по грациозната му походка. На третия опит успяваш да го превъртиш на гръб.
Лицето му е бледо като на мъртвец. Не е ли загубил много кръв? Веднага разпаряш с нож панталона му и виждаш, че кракът е счупен над коляното.
Мини на 81.
130
Главата ти се замайва. Земята се люшва пред очите ти, дърветата се завъртат в лудешки танц, сякаш светът се движи от магическата сила на тайнствения вълшебник Халдерон или на някой друг чародей. А може би на вещицата Зелда, която не е чак толкова тайнствена, но затова пък свирепа и отмъстителна.
Облягаш се на едно дърво. В този миг като че всичките ти сили са отнети и не можеш да направиш нищо в своя полза, трябва само да изчакаш да отмине главоболието ти. Чакането е дълго и почти безнадеждно, всеки миг е една голяма мъка, която те разкъсва отвътре и не ти дава покой.
Ала след време осъзнаваш, че ти олеква и светът пред теб неочаквано просветлява. Очите ти вече виждат ясно всичко, доколкото може да видиш ясно нещо в здрача на прокълнатата земя.
Ти вече си излекуван и запазваш жизнената си сила, но губиш пет точки от живота си. Дано това не ти попречи да изпълниш мисията, с която си се нагърбил!
Мини на 21.
131
Тичаш по коридора, плувнал в пот. Горещият въздух изгаря лицето и белите ти дробове, но ти не можеш да спреш нито за миг, всяко забавяне носи смърт.
Толкова много човекоподобни създания са се опитвали да ме опекат, минава ти през ума, и все не са успявали. И на шиш, и на бавен огън, и на кебап да ме направят. Просто не успяха. Да, но сега е съвсем различно, нажежения въздух заплашва да те превърне в куп овъглено месо.
Най-подир виждаш изхода и изхвръкваш навън. Гърдите ти жадно вдишват прохладния въздух, наслаждават му се така, сякаш това е божествен нектар.
Но опасността още не е отминала. От дупката на пещерата излизат кълба дим. Огненият вятър те отхвърля на десетина крачки. Летиш презглава по склона, а след теб потича лавата, която изригва от леговището на крал Мрак.
При падане си удряш ръката. Остра болка пронизва тялото ти, но сега нямаш нито миг за губене. Лавата е по петите ти, след малко ще те погълне с торбата и прашните ботуши.
Пред теб се издига висока гладка скала. Невъзможно е да се изкачиш по нея. Какво ще направиш?
Ще я заобиколиш отляво — мини на 217.
Ще я заобиколиш отдясно — попадаш на 252.
132
Само след няколко крачки стигаш до едно място, където са нападали вековни дървета. Опасен ураган, преминал над гората, ги е изтръгнал от земята с корените. Тук цари същият здрач, макар че короните на дърветата не скриват небето.
На земята пред теб се появява нещо сиво зелено. Отначало не можеш да проумееш какво е то, днес зрението те е мамило няколко пъти. Скоро разбираш: това е плесен.
Сивозелената маса пълзи към теб, набъбва, настъпва все по-настойчиво. Скоро всичко пред теб се покрива с плесен. Обръщаш се и виждаш, че кръгът на плесента скоро ще се затвори около теб.
Ако имаш светена вода, прехвърли се на 9.
Ако имаш лекарство срещу плесен, можеш да минеш тичешком през затварящия се кръг от плесен. Прехвърли се на 213.
133
Отначало липсата на вълшебен предмет те потиска. Какво можеш да направиш сам с голи ръце в тази дълбока яма?
Постепенно спокойствието ти се възвръща. Вадиш меча от ножницата и започваш трескаво да копаеш с него. Ръцете ти се покриват с рани, от пръстите ти потича алена кръв, но с нищо не успяваш да се приближиш до свободата. Земята се рони под острието на меча, усилията ти са напразни.