Окото на дявола
- Автор: Николов Симеон
- Серия: Крал Мрак #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на дявола». Краткое содержание книги:
Хай-ванинът мълчи, не обелва дума.
Грабваш торбата и тръгваш на изток, но някакви странни шумове те карат да промениш посоката. Връщаш се към реката.
Мини на 13.
109
Тръгваш по една малка пътека. Движението по пътеката е по-опасно, но нали трябва да срещнеш някого, нали трябва да питаш къде се крие това толкова необходимо лекарство?
Ушите ти, свикнали на познатия горски шум, изведнъж долавят необикновени звуци. Струва ти се, че това е пукот на съчки под нечии силни нозе.
На пътеката пред теб изскачат странни същества. Телата им са човешки, босите им крака завършват с три дълги ноктести пръсти. На главата си имат остри човки. Гърбът и главата им са покрити с пера. Пред теб застават пернатите кудкудяци.
Ако имаш в торбата приспивен трън, мини на 268.
Ако случайно не си взел този безценен дар, попадаш на 153.
110
Хвърлена от твоята ръка срещу връхлитащото ято, шепата прах прави чудо: птиците със светещите човки мигом ослепяват и падат като зрели круши на земята. Ще мине поне час, преди да прогледнат отново. Дотогава ти ще си далеч от тук.
В тоя миг чуваш лек, едва доловим шум. Някой изглежда дебне на пътя ти. Ще продължиш ли или ще се върнеш?
Продължаваш — мини на 59.
Връщаш се — попадаш на 212.
111
Обясняваш на стария воин, че носиш важни новини за краля е че ако те пусне в двореца, крал Здрач ще го обсипе с жълтици.
— Кралят ме обсипва с жълтици да го пазя, а не да пускам при него самозванци — отвръща презрително началника на стражата. — Разкарай се от тук.
Думите са излишни. Какво да правиш?
Ако решиш да проникнеш в двореца с хитрост, прехвърли се на 207 или на 178.
Ако предпочиташ да използваш сила, мини на 152.
112
Хвърляш се право напред с изваден меч. И веднага падаш, препънат с крак от един дрипав разбойник. Всъщност всички са дриплювци с изключение на главатаря.
След като ти връзват ръцете, главатарят на разбойниците сяда до теб и казва:
— Искаш ли да сключим сделка?
Отговорът ти е светкавичен:
— Зависи каква.
— Ти ще ми дадеш меча на крал Мрак, а аз ще ти подаря живота. Става ли?
Да му дадеш меча? Никога!
— Мечът на крал Мрак е у трите феи — казваш ти, за да печелиш време.
— Но можеш да си го вземеш.
— За нищо на света!
Сега ти предстои тежък избор — трябва да избереш от две злини.
По-голямата — мини на 95.
По-малката — отиваш на 242.
113
Димът, отначало съвсем лек и прозрачен, се сгъстява и се издига над земята. Скоро той придобива очертанията на един голям мях, над който се тресе огромна глава с дълги кореноподобни израстъци, които стърчат нагоре.
— Я! — зяпваш от изненада ти.
— Аз съм Духът на Караконджо! Дойдох да ти извадя душата.
— С памук или без памук? — питаш го саркастично ти.
— С памук само ако си носиш — отговаря с хриплив глас Духът на Караконджо.
Ще се опиташ ли да избегнеш сблъсъка?
Да, ако нямаш жило от оса или комар. Мини на 192.
Не — прехвърли се на 64.
114
Трескаво бъркаш в торбата. Дълго не можеш да намериш този дребен дар, но най-сетне успяваш. Изваждаш стиснатия си юмрук и го разтваряш. На потната ти длан е полепнала една синя муха с изсъхнали крила.
Мухата оживява и само за няколко секунди пред учудения ти поглед започва да расте. Крилата й трепват, тя се издига във въздуха, като продължава да расте, докато стига до размерите на теле.
— Какво си намислила? — питаш мухата без да очакваш отговор.
— Ще видиш, трай си.
Главата ти бучи, вятърът от крилата й развява косите ти, огромното насекомо ти прилича на невиждано чудовище, ала това не те смущава. В тоя миг вярваш твърдо, че спасението е във вълшебния дар.
Мухата се спуска, хваща те с крака за дрехите и се издига над пукнатината.
След малко стъпваш на здрава земя, а мухата се превръща в дим.
Мини на 82.
115
Веднага бъркаш в торбата. От радост ръката ти трепери и не може веднага да открие вълшебния предмет, който ще ти помогне сега. Ти успя, това е най-голямата ти радост.
Изваждаш крилото от комар. Пускаш го, то пада полека, люшнато от лекия ветрец, а когато докосва земята се чува тънък писък, сякаш бръмчи комар.
Някаква сила те вдига във въздуха и те понася над върховете на дърветата. Въпреки силния вятър успяваш да се огледаш. Летите на запад. Скоро зад дърветата виждаш в полумрака масивните камъни на крепостната стена.