Окото на дявола
- Автор: Николов Симеон
- Серия: Крал Мрак #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на дявола». Краткое содержание книги:
Продължаваш да ровиш още по-яростно. Ямата се затваря над теб. Загиваш на десет метра под тази прокълната земя.
134
В същия миг чуваш бойния вик на шибидаците и лудо тракане на зъби. Цяла банда лигави зелени глисти се хвърлят върху теб. Зелените човечета се вплитат в краката ти, увисват на ръцете ти, хапят те по шията.
С такава паплач трудно се излиза на глава. Да, трудно се излиза на глава, смятай, че си вече пленник.
Отгърни на магическата дузина.
Ако посочиш със затворени очи число от 1 до 4, мини на 88.
С резултат от 5 до 8 точки попадаш на 19.
Ако числото ти е по-голямо от 8, отиваш на 30.
135
Стоиш на достатъчно разстояние от двореца, за да не привличаш погледите на стражите и на лоялните граждани. Докато чакаш, наблизо забелязваш една стара кръчма. Защо да не седнеш вътре и да гледаш през прозореца какво става около двореца? Пък и чаша вино ще ти дойде добре след толкова много неприятности.
Отваряш дебелата дъбова врата на кръчмата. Лъхва те киселия дъх на евтино вино. В този миг ти хрумва нещо. Защо да не опиташ?
Обръщаш се, излизаш от кръчмата и тръгваш към главния вход в градината на двореца, като се стараеш да вървиш бодро, с ведър вид. Сега на стража е друг гвардеец. Това е добре дошло за теб.
Приближаваш до гвардееца с тайнствен вид.
— Ще помогнете ли на един беден човек, ваша светлост?
Войникът те гледа учудено.
— На бедни не помагам — казва той.
— Е, аз не съм съвсем беден — намигваш лукаво ти.
Ако си взел в торбата кесията с жълтици, отиваш на 204.
Ако си отхвърлил презрения метал и разчиташ само на дребните медни монети в джоба си, мини на 269.
136
Изведнъж големите кръгли камъни се търкулват надолу по склона на хълма. Земята под тях започва да трепери. Нямаш много време за губене.
Накъде ще тръгнеш?
Надясно — мини на 62.
Наляво — попадаш на 255.
137
Късно вечерта, след като си обходил града без да научиш нищо определено, се връщаш в страноприемницата. Още с влизането ти съдържателят на страноприемницата се провиква срещу теб:
— Нямам свободни стаи.
— Но миналата нощ спах тук.
— Всичко е заето. Върви си!
Съдържателят — огромен мъж с къс врат и навити ръкави — тръгва заплашително срещу теб.
— Не чуваш ли? Омитай се!
Той посяга да те хване за яката. Отскачаш назад, изваждаш меча и със светкавично движение разкъсваш ризата на грубиянина. Парчета плат увисват върху огромния му корем.
— По-кротко, човече! — казваш спокойно и поглеждаш в разширените му от ужас очи. — Това нещо е остро, може и да се одраскаш.
Обръщаш му гръб и излизаш с твърда крачка от страноприемницата.
Отиваш на 158.
138
Пътят към Белите камъни ти се струва лек и приятен. Здрачът вече не те тревожи така, както в самото начало. С всичко се свиква, със здрача също.
Изведнъж от храстите изскачат два големи гущера. Първият замахва с дългата си опашка и те сваля на земята. Другият се спуска към теб неочаквано бързо и гъвкавата му опашка се увива около шията ти. Искри изскачат от очите ти.
С какво ще си послужиш?
С ножа — мини на 24.
С меча — прехвърли се на 31.
139
Погледът ти спира на дървото, което расте край оградата на кралската градина.
— Моля да ме извините, ваша светлост — казваш ти на гвардееца. Думите ти смекчават гневния израз на лицето му, очите му изведнъж стават някак по-топли, по-добри.
— Върви си поживо, поздраво — ломоти миролюбиво той.
Тръгваш по улицата край оградата на кралската градина с най-нехайния вид, който може да има един добре възпитан скитник. Срещу теб идват двама заможни граждани. Облечени са в дрехи от скъпо сукно, а дръжките на мечовете им са обсипани със скъпоценни камъни. Забавяш крачка и поглеждаш през рамо. Виждаш, че важните особи са спрели и приказват със стражата. Това ти стига.
С няколко ловки движения се покатерваш на дървото и скрит сред гъстите му листа поглеждаш към мястото, където знатните граждани на тая страна още разговарят с гвардееца.
Чува се шум от обрулени листа и скършени клони. Нещо тежко се стоварва върху теб. Преди да се осъзнаеш падаш на земята в кралската градина. Лицето ти е ожулено от удари в клоните. Човекът, който се хвърли отгоре ти от върха на дървото, ти удря един в мутрата. Други трима стражи бягат към вас.