Окото на дявола
- Автор: Николов Симеон
- Серия: Крал Мрак #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на дявола». Краткое содержание книги:
Тропотът на копита става оглушителен. Със светкавична бързина изваждаш гребена от торбата и се обръщаш. Първите трима конници вече връхлитат върху теб с извадени мечове.
Хвърляш гребена на земята. От нея изниква гора от копия. Първите коне заедно с конниците се нанизват на копията и рухват на земята с отчаяно цвилене. Останалите разбойници спират с пребледнели от ужас лица пред тази неочаквана опасност.
Накъде да тръгнеш?
Към върбите — мини на 11.
Наляво — прехвърли се на 221.
Надясно — попадаш на 154.
103
Който е слаб в главата, да са му здрави краката, мърмориш си под носа. Сърдиш се на себе си, че си забравил да сложиш в торбата си много важен предмет. Сега можеше да бъдеш по-спокоен. И веднага решаваш да не се вайкаш, това сега няма да ти помогне.
Плюеш си на петите и хукваш да бягаш колкото сили имаш. Тичаш към реката, засега тази посока ти изглежда най-безопасна, макар че може ли да има безопасно място в прокълнатата земя?
Мини на 22.
104
Докато шибидаците, подтиснали по някакъв странен начин тракането на зъби, те водят към гибел, ти вече си извадил ножа от ръкава си. С едва забележими движения успяваш да прережеш въжетата.
Останалото е много просто — разбутваш зелените човечета край теб и се хвърляш с все сили към гората. Там има дебели дънери, храсти, пънове, там човек като теб може да се скрие от преследването на зелени глисти.
След лудешки бяг се притаяваш до едно дърво. Когато вече си сигурен, че опасността е отминала, тръгваш през гората да търсиш цяр за крал Здрач.
Ако решиш да се върнеш малко назад, мини на 134.
Ако предпочиташ да продължиш напред, попадаш на 309.
105
Бягаш от Полския Духавей. Нека си управлява вятъра, само да не ти пакости, че път те чака, мисията ти е трудна, а може би и невъзможна.
Вървиш през полето, озърташ се и си мислиш колко много ти липсва нещо — я кон, я чифт бързоходни ботуши, изобщо нещо, с което можеш да стигнеш по-бързо до целта. Само че дявол я знае къде е целта, може да е тук някъде под носа ти. Казва ли ти някой?
Когато се обръщаш назад, Духавей вече прилича на малка черна точка сред полето.
Мини на 78.
106
Ръцете ти натежават, краката едва се движат, но с последни сили продължаваш борбата. Вече си забелязал, че и главатарят на разбойниците е съсипан от тежката битка.
Твоят противник прави зверска муцуна. Сигурно иска с един замах да сложи край на тая изтощителна битка.
— Йе-ху-у-у-у!
Изчакваш удара му, отбиваш го и замахваш с меча, като се надяваш да отсечеш главата му. Разбойникът отскача встрани. Нанасяш нов удар, но острието на меча му вече е насочено към гърдите ти. Двамата се пробождате едновременно — ти го улучваш в корема, той те пробожда в сърцето.
107
Тръгваш край реката надолу по течението. Листата на върбите шумолят тихо, реката плиска лениво водите си. Всичко изглежда толкова спокойно, че може да приспи вниманието ти.
След малко чуваш гласове. Поглеждаш през листата на върбите, но не виждаш нищо. Продължаваш предпазливо пътя си по брега на реката. Скоро гласовете се превръщат в нечленоразделни звуци.
— Бе-е-е-е-е!
— П-р-р-р-р-р!
Сега вече ясно се виждат рогатите същества с човешки глави и дълги бради. Това са пръчоглавите, жители на северните покрайнини, които проникват в Старата гора и се мъчат да я завладеят.
Внезапно на пътеката виждаш кутия с надпис: ОБУВКИ-ВОДОХОДКИ.
Ше вземеш ли кутията?
Да — мини на 98.
Не — прехвърли се на 18.
108
Хвърляш се след хай-ванина. В този миг забравяш и за старицата, и за крал Здрач с неговите теглила, и за прокълнатата земя. В теб бушува яростта от измамата, а за вълшебните предмети в торбата изобщо не мислиш.
Ето те в гората. Хай-ванинът бяга на зиг-заг да избегне справедливата разправа, но този път не е познал. С няколко последни скока го настигаш до един храст. Мощният ти ритник го хвърля в шубрака. Хай-ванинът остава да лежи. Прави се на умрял.
— Може би аз предизвиквам у теб отвращение?